петък, 20 юли 2018 г.

100 дни продуктивност


(почти) всички са чували за 100 дни щастие, но по рядкото чуваното братче на това предизвикателство, било 100 дни продуктивност. самото предизвикателство го открих преди няколко дена, докато се разхождах из тъмблър боговете на случайни хора и попаднах на блог за учене, който беше публикувал различни етапи от това предизвикателство. от тогава не мога да спра да мисля за него и днес си казах ми хайде да започна и аз.

в предизвикателството може да се включи всеки, а правилата са прости: трябва да пишеш, учиш, подреждаш или каквото си искаш да правиш, свързано с продуктивност и мотивация, за поне 1 или 2 часа, всеки ден в продължение на сто. както аз си то изчислих, ако започна днес, 21 юли, стотния ден ми се пада на 30-ти октомври. като реално не мисля да следя напредъка ми в блога, защото не мисля всеки ден да пиша публикация, в която описвам какво съм правила, защото ще е доста скучно и не мисля да задръствам блога си с това :D накрая успях да убедя и Галя и Лора, за да не ми е самотно в това приключение, и за всеки ден мислим да снимаме какво сме правили а накрая да го публикувам и тук.

за сега това, което главно искам да правя е да уча (не че не го правих и в останалите дни от началото на лятото), пиша тук, рисувам и като цяло да пиша. въпреки че сто са доста дни, мисля че ще е добър начин за изграждане на навик и за разсейване от ютюб и социалните мрежи, а и за пречистване на мозъка и организация, за правене на нещо, което от векове отлагаш. ще използвам тракера/каендара на emmastudies за да зачерквам дните си, защото реално няма да знам кой ден кой е.

та да, това от мен днес, надявам се утре с пълна скорост да влетим в предизвикателството и да го завършим успешно. а и се надявам и ще се радвам поне един човек да види това и да си рече, ей ама то е добро, мога да се опитам и аз.

: )
вик

четвъртък, 19 юли 2018 г.

малък книжен haul - 19.07.18г

 няма нищо по-хубаво от това да влезеш в офиса на спиди и да видиш любимия си шофьор на компанията и да се заговорите. ама няма да пиша за приключенията ми из спиди, а за факта, че влязох в сайта на озон за едно нещо, излязох с няколко книги, защото повечето бяха на промоция. честно казано можех да си тръгна с повече книги (набелязах си момичето с ягодите и вълшебна луна), ако нямах един по-скъп артикул в кошницата си, който беше задължителен да се купи, защото е подарък. но да, ето трите книги заради които не си купих двете гореспоменати, защото как пък точно книгите, които искам ще са точно на промоция?

Японски Разкази 

книжката пълна с японски разкази, както заглавието непременно обещава, видях преди няколко дена в една публикация на ева, където беше сложила снимка на книгата. единствено трябваше да видя, че рюносуке акутагава (наричат го бащата на късите разкази в япония все пак) го има в книгата и портмонето ми беше отвореноq защото акутагава ми е любимия японски писател. всъщност книгата е двуезична - на едната страница текста е на български а на друга е на японски, което я прави всъщност двойно по-малка, страхотна за четене на един ден, поне според мен (за сега :D). също така може ли да поговорим малко за страхотната корица? обожавам я.

Пролетен Сняг на Мишима Юкио 

забавната случка тук е, че преди няколко седмици гледах как пюдипай прави ревю и препоръчва тази книга. след като гледах видеото потърсих дали я има на български, има я, има я и втората (от четири) част, но не е налична. казах си добре, ще я поръчам, когато ми се дочете. разглеждам си аз промоциите, чудя се дали да добавя момичето с ягодите в кошницата си, когато зървам, че пролетен сняг е на 10 лв (от 20!). няма как да пропусна, и без това е с твърди корици и пюдипай каза, че я хареса много. единствено помня, че се разказваше за влиянието на елита в япония в началото на 20-ти век, останалото е мистерия за мен.

История на Исландия на Йон Р. Хяулмарсон

нямам никакво обяснение за тази книга, освен че просто ми е интересно, като обичам исландия много. забавното тук с книгата бе, че същия ден (поръчах нещата вечерта) търсих за заселването на викинги в исландия и за тяхната писменост и ме озарени щастие, когато видях книгата, и то намалена.

това е за сега от мен и това малко включване, не забравяй да разгледаш намалените книги в озон, може да уцелиш нещо добро.
вик
: )

сряда, 18 юли 2018 г.

размишления по повод под игото на шльокавица


въпреки че излезе преди година и нещо, понякога се сещам за тази съдбовна книга и настръхвам така сякаш нещо ме е ухапало или дух е минал пред очите ми. книгата със заглавие "pod igoto - ve4niq 6edyovar ve4e i na 6lyokavica" бе издадена за да провокира днешния български народ да пишат на кирилица, а не на шльокавица (или маймуница). помня първата ми мисъл каква беше, когато видях репортажа по новините и как константин трендафилов (все пак доста обичан писател) гордо държи своето произведение на koltyrata.

нека започнем от самото издателство жанет 45, което е заело доста добра позиция при издаването и подкрепянето на български автори. с тази своя кампания обаче отразиха своето лицемерство. те претендират, че едвам се намира човек, който да пише на кирилица, докато аз се опитвам да наименувам един познат, който най-редовно да си пише на шльокавица. а и какво от това, че веднъж се е случило до пиша на шльокавица? има няколко причини поради които мога да се изплъзна от българската клавиатура: бързам и не мога да сменя клавиатурата на телефона/лаптопа си или просто ме мързи да си я сменям, ако отново ще трябва да превлюча след няколко секунди. от жанет най-явно си мислят, че едвам се намира човек, който да пише на кирилица, което аз лично го приемам доста обидно за днешното поколение и за това, че всички започват да ни набеждават за пълни глупости, като те сами са си виновни, че са се изгорили. като под този подтекст имам предвид, че повечето хора над 50+ години във фейсбук могат да се хвалят, че пишат на кирилица, ама колко правилно пишат е вече друг въпрос (разбира се без да обиждам никого, нормално е да допусне простичка грешка и да се поправиш, но някои хора го приемат твърде лично (баба ми ми е казвала, тя ми е шпионинът)). фактът, че самият папи ханс, който ми се струва, че с песента си нарочно искаше да провокира народа ни и да види на кого ще му хареса тази песен най-много, за да може да му се подиграва после (беше качил в инстаграм акаунта си видео, на което се показва как малки дечица пеят и играят на песента му. е все пак е зарибяваща песен а децата са невинни, не можеш да ги виниш). като цяло темата за шльокавицата имам чувството, че идва от началото на 21 век, когато наистина доста хора си пишеха на шльокавица (защото е нямало българска клавиатура) , но за наша радост вече не пишат (да, повечето ми приятели, които преди пишеха само на латиница вече пишат само на български). дори и да е извън интернет, човек няма как да пише на латиница на лист документ. целият спор със шльокавицата, е като да ми се караш, че пиша грозно и нищо не ми се разбира. ще си пиша както си искам пък който ще да ме разбира.

а дори и с тази провокация тяхна ми е доста интересно, колко хора са се отказали от шльокавицата? нали уж ни учат, че хората в интернет не са такива, каквито си мислиш че са? могат да са най изявените литерати, но като им се пише на шльокавица ще си пишат на шльокавица. не съм от хората, които пишат неща за живота на латиница (до които сигурно не е и стигнала тази книга, а и дори да е стигнала те са казали уау това е strahotna ideq! и после са продължили да пишат на шльокавица), но пък с гордост казвам, че ще си пиша на шльокавица, когато си искам, аз българския си го знам.  колко хора, които подкрепят тази кампания реално имат имената на профилите си във фейсбук написани на кирилица?(и да, до преди няколко месеца името ми във фейсбук бе на латиница) а защо фактът, че общуваш с хора от различни стани да ти е пречка? (защото константин трендафилов беше казал, че името му във фейсбук е на латиница заради това) ми да ни научат азбуката бе, нали ние вече знаем тяхната и пишем на нея. по повод на тази книга питах приятели да ми изразят мнението си и честно казано изказването на Илко най ми хареса:

"Хората пишат на шльокавица, ама пак могат да четат на български."


след като изказах мнението си по главната тема, мисля че е време и за по-големият проблем: навсякъде около книгата пише, че с всяко продадено копие, жанет ще дарят две книги на училище, читалище и библиотека. стоя аз тука и се чудя, защо ти е под игото на шльокавица за да даряваш книги и да развиваш istinskata koltyra? за какво ти е нещо негативно за да се изтъкнеш като добър човек, който дарява книги защото оле не хората в интернет пишат еди си как. вместо да харчите стотици хиляди левове за печатането на това чудо, можеше да ги дадете за издаването на подобрени издания на златни български книги? можеше да направите събития, общи четения, срещи с различни български писатели за да разбудят усещането за българско, но не, вие един ден се събудихте и си казахте "ama haide da izdavame Pod Igoto!! ama na 6lyokavica za da moje da suzdadem drama!!" ама кой малоумник, който работи в издателството ги измисля тия идеи? надявам се и същия този човек да не редактира съвременните книги издавани под името на това издателство. имаше толкова много писатели и любители на българската литература и на развитието и съзнанието на човека, ама вие вместо това избирате така да унижавате Вазов? можеше така страхотна кампания да направите за популяризирането на българската литература и писменст, да изкарате книгите на българските автори далеч от прахосалите рафтове на складовете. горките автори честно казано. една от най-срамните професии в момента в страната ни е да си автор. защото трябва да се бориш между pod igoto и онези "поети" които си измислят някакво изречение с много дълбок смисъл и после го разделят на пет реда, правят същото с още 20-30 изреченийца и ето ти бам книга, която дори и половината не е осеяна с мастило (понякога се чудя тия хора дали знаят какво е поезия, как изглежда една поема и дали въобще са ходили на daskalo). ако самият патриарх на нашата литературата бе жив, щеше сам да се засрами че е написал тази книга. и както една приятелка се изрази по тази тема: 


"Те не купуват книгата като оригинал а какво остава на шльокавица."



и за финал, за да не кажете, че само аз мисля така, ето ви мнението на Галя, която е един огромен литературен фен и бъдещ учител по литература: 


"Mislq che knigata e pulna tapanarshtina" 



ei taka na shlyokavica, vsichko e tochno. 

събота, 14 юли 2018 г.

в последно време слушам... #1

в последните дълги отсъствия от това пространство, реално никой не може и да предполага в какво се е развило предпочитанията ми към музика. помня че към декември и януари слушах рок, а да не говорим, че се отлъчих от кпоп-а, защото (повечето, но почти всички) фен базите се държат отвратително и ти развалят кефа. а в последно време слушам доста lofi, хип хоп (?? боже мразя тази дума) и дори поп. започнах да си правя и плейлисти за всеки месец с нова музика в спотифай. ама май много се разсеях, затова да обобщя: сега ще препоръчам едни от любимите ми музиканти/групи в момента. и нека отбележа, че долупредставените музиканти всички са от компанията 88rising.

Joji


честно казано, съществуват само двама изпълнителя, които мога да ги слушам с часове без да ми омръзнат и това са джоджи и marina and the diamonds. джоджи съчетава lofi с хипхоп, създавайки един прекрасен звук за ушите ми, по-добър и от когато любимият ти човек ти говори. всъщност въобще не очаквах такава музика, когато зърнах профила му в спотифай и си мислех, че ще ми е препоръчан корейски хипхоп изпълнител, само защото спотифай е видял, че слушам и bloo. така де, джоджи си пее на ангийски, а песните му доста често си ги пускам, когато уча и ми трябва повече концентрация от едно ютюб видео в което някой учи заедно с мен. а и усещам как в края на тази година джоджи ще е най-слушаният изпълнител в спотифая ми. 
препоръчителни песни: всички??

 Rich Brian


ако започнеш да слушаш джоджи, няма как брайън да ти се измъкне от полезрението. пуснах си дебютния му албум "Amen" само за да стигна до песента с джоджи, но се оказа, че и останалите му песни са супер добри. с няколко думи, човекът си го бива в правенето на музика и рапирането и задължително талантът му трябва да бъде оценен. 
препоръчителни песни: 

Higher Brothers


групата произхожда от китай и повечето им песни са на мандарин, но с две думи да ги опиша, това са поредните музикални гении за нашия век. страшно много обожавам групата и имам доста голям респект към тези хора, защото въпреки облика им на гангстери, те са страшно учтиви. (джъстин бийбър ги бе обвинил в плагиаризъм и те премахнаха песента, въпреки че не са изземали нищо от него) препоръчвам ги на всеки, който не го е страх да усети музика на език, далечен от английския. 
препоръчителни песни:

NIKI


въпреки че не песните и не са много облъчени с вниманието ми, ники има страхотен глас и я препоръчвам, защото всички нейни песни, които са минавали през ушите ми, са били прекрасни и има, както вече казах, прекрасен глас. 
песни??:

 както казах, всички тези музиканти и изпълнители са от компанията 88rising, които към края на лятото ще участват в свой фестивал, който носи същото име и на общият им албум - head in the clouds (излиза на 20ти юли!). разбира се, нямам предвид, че само тези музиканти ще са включени в албума, като 88rising има доста разрастваща се колаборация с много други изпълнители, произхождащи от азия. някои от песните от албума вече са издадени (let it go, warpaint, midsummer madness) така че препоръчвам да се включиш в аудиторията на тези прекрасни артисти. 

(понеже от ютюб не ми дадоха да сложа оригиналния видеоклип)


: ) 
вик

сряда, 11 юли 2018 г.

прага, виена, будапеща и всичко останало, което си спомням

тази пролетна ваканция, която даже почти не помня кога беше, бях на училищна екскурзия към горепосочените дестинации. и сега, към почти няколко и дори приблизително 3 месеца по-късно, ще разкажа малко по малко за отделните градове и какво най-много ми е направило впечатление. и да, винаги пиша публикациите супер късно, не ме съди, не мога да се тревожа на момента за блога.

първият град, в който спряхме и се разходихме по-обстойно, бе виена. първо разгледахме природонаучният музей, в който трябва да се разхождаш повече от един час за да огледаш хубаво. после с групата започнахме да се шляем из града, защото трябваше да изчакаме до срещата ни с ексурзовода от виена. разбира се, денят в който бяхме във виена се падаше да е някакъв великденски празник, и почти никой по-голям хранителен магазин не работеше и трябваше да се спасяваме с уличните кафета, защото на остърнбазарите нямаше нищо по-интересно и имаше твърде голяма тълпа за да си поръчаш нещо на крив немски, който половината австрийци няма да разберат.
и след няколко извървяни километра, трябваше с ексурзоводката ни да се доразходим из виена, за да ни доокапят краката, но разбира се не се оплаквам, просто това малко ми скапа настроението и накрая се оказа, че виена не ми хареса толкова. след разходката из центъра отидохме при къщта на хундертвасър, която не бе толкова зелена, но хайде да обвиним времето за това. а и като цяло там главната атракция беше един китайско описан човечец, който продаваше всякакви джунджурийки близо до къщата. и така цялата училищна група му се сипа, а аз се сдобих с едно шалче на котки, което не знам кога ще нося, но поне ми е от виена.
след това пристигнахме в един замък белведере, който няма как да ропуснеш, ако отидеш във виена явно. замъкът беше прекрасен, това ще кажа само, защото доста хора са го посещавали, а и нямаше някое атрактивно магазинче по което да се захласвам.
като цяло не мисля, че виена е един град, който да опознаеш и в който да се влюбиш за по-малко от ден. миналата година бях във залцбург и той много повече ми хареса, точно защото имахме доста време там. а и нещо, което открих е че много трудно би ми харесал град, ако не съм го видяла от високо. (п.п, това видео е на една мария, приятелка която беше на друга отделна екскурзия, която повече се е фокусирала върху виена, плюс че нямам много хубави снимки, вместо това гледайте това клипче ♥)

следващата спирка бе прага, като шофьорът обърка пътя и пътувахме много повече отколкото бяхме предвидили, като дори аз заспах в автобуса, а това се случва екстремно рядко. нещото което компенсира за тези часове, беше страхотният хотел, за който сега ако се замисля ми се иска да съм там.
на другият ден станахме рано и тръгнахме да се разхождаме из града, като отново се случихме на страхотен екскурзовод. честно казано, прага да се мъча и да я опиша, няма да мога. цял ден прекарахме там, и не мисля, че бе достатъчно за да се насладиш на града. с няколко думи, не с голямо неудоволствие бих пропуснала още една обиколка из златния град. и понеже имаше твърде много неща, които могат да се опишат, просто ще направя един списък с нещата, които най-много са ми харсали

  • фактът, че из тесните улички около града, можеш да си намериш всичко много по- евтино отколкото на главните улици, а и в много добро качество. така си купих една чанта с танцуващи котки, на която пише прага за супер евтино
  • където и да седнеш в ресторант, винаги ти донасят едно панерче с хляб и бутилка вода, дори и да не си си поръчал 
  • а като сме на тема ресторанти, все още сънувам едни спагети с гъби и пармезан, които ядохме. да, тогава се оплаквах, че не мога да ги изям, ама порцията беше голяма.
  • ягодите с шокоад, които се взех от техния великденски пазар 
  • красивите статуи по моста през който минахме (виж, 100% са ни го казали, но аз имена не помня, нека кажем, че това е най-важният мост)
  • първата църква в която влязохме имаше нарисувани прозорци, които под въздействието на слънцето, пълнеха църквата в различни шарени цветове 
  • архитектурата на града 
  • като цяло историята на страната и интересните факти около нея, фолклорът и митовете 
  • последният час свободно време, което прекарахме в едно кафене, мислейки си за теста по география и дали крис дженър е бременна също 
  • цяла обиколка из града бе нещо нереално красиво и интересно, 100% ще се върна там 
  • имахме разходка с лодка през вълтава вечерта, и бе нещо страхотно 
  • патките плувайки/живеейки в реката 
  • когато минахме под онзи мост със красивите статуи и започнахме да мятаме на хората, които се бяха надвесили над моста и хората започнаха да ни мятат също и да се усмихват 
  • като цяло мятането на хора в/от автобуса 
  • поука: обичам да мятам на непознати хора 
  • когато на път за будапеща минахме отстрани на бърно и си казах, че някой ден ще посетя и този град
  • защото всъщност на крайните квартали? блоковете бяха боядисани много цветно и това ме зарадва 
  • казах ли колко много заобичах дори хотела?
след прага, дойде и време за будапеща. в столицата на унгария спахме два пъти: на отиване и на връщане и то в еднакъв хотел, приключенията свързани със тези стаи обаче бяха незабравими. първата нощ вратата на банята ни доста трудно се отваряше и затваряше, а втората нощ вратата на банята нямаше праг и в стаята ни имаше едно доста наводнено място около банята. въпреки тези инциденти, будапеща ми хареса страшно много. разгледахме доста малка част от града (будайски хълм, рибарските кули). също така видях будапеща от високо, което моментално ме накара да се влюбя в този град. (също така да поясня, че супер много ми се спеше през цялата ни разходка из будапеща)

след това посетихме сентендре и тамошният музей на марципана, което ме подсети, че много обичам марципан. имахме около час обикаляне из градчето, което е малко на север от будапеща и супер бързо се стига там. като цяла в сентендре има много магазинчета пълни със сувенири, и почти навсякъде се намират престилки с рецептата за гулаш. обаче трябва доста да се загледаш за да намериш правилния магазин, в който продават и престилката на български, която разбира се си взех и си я ползвам (когато се сетя). от сентендре купих и един чай, който подарих на най-добрата си приятелка, и тя каза, че доста и е харесал, така че и чаят става за опитване.
общо взето историята, архитектурата и самото настроение на унгария много ми хареса, и разбира се, ще гледам на 110% да посетя тази държава отново. (защото се влюбих в нея, без много много да съм видяла) 

след това спахме и вечеряхме в белград, и всъщност трябваше и да се разходим из града на сутринта, но валеше доста и просто тръгнахме обратно за българия. в белград пък вратата ни въобще не искаше да се затваря и трябваше постоянно да сме заключени, а интернета на хотела въобще не работеше.
въпреки това, върнах се с щастливи емоции и много хубави спомени и сувенири! (само да кажа, че в будапеща бяха най-хубавите сувенири). запознах се с нови хора, сближих се с други, говорих си за сериали с трети, играх на уно за пет минути в автобуса и всъщност през цялото време съжалявах, че не взех картите за да играем на рими. върнах се и доста ми се спеше, но пък прекарах останалите дни в дълго спане, без да мисля за домашни, а вместо това да мисля как ще забаламосваме учителите с истории от екскурзиите през ваканцията.

това беше от мен за сега
: )
вик 


събота, 7 юли 2018 г.

от януари до днес + любими цитати

от юли миналата година, до януари тази година, четенето бе едно действие забравено от мен. затова в един обобщителна публикация нека пък изразя мнението си за всички книги, прочетени от януари до днес. може дори повечето книги едвам да си спомням за какво се разказват, но поне ще се опитам малко. 

















  1. Никола Юн и Всичко, Всичко 
    доста импулсивно си купих тази книга с предпоставката, че въобще няма да ми хареса, уви оказа се обратното и всъщност се влюбих в тази нея и е получила пет/5 звезди. повечето от вас сигурно знаете историята, главната героиня е алергична от света, но се влюбва в новия съсед и той я кара да се замисли дали наистина иска да живее затворена от света или иска да рискува и да изживее най-хубавото от живота, но за кратко време. честно, препоръчвам я, ако ти се иска някакво бързо и лесно четиво за следобеда. (а и заради тази книга си купих и цветя за алджърнън, която си стои все още непрочетена)
  2. Тахере Мафи и трилогията Разбий Ме 
    в момента на прочитане, тези три книги ми бяха като божество: страхотен и увлекателен стил на писане, прекрасни герои и интересен сюжет. сега едвам си ги спомням, но по едно време главните герои ми станаха скучни и продължих да чета само заради Кенджи. не знам какво друго да кажа? препоръчвам трилогията, защото е едно доста бързо зарибяващо четиво, което те оставя да искаш още и още от страхотното писане на Тахере Мафи. първите две книги имат 3/5 звезди, а последната има 4/5, общо взето давам 3.5/5 звезди, защото обичам Кенджи. 
  3. Харуки Мураками и Спутник, Моя Любов 
    поредната книга, която едвам си спомням, хареса ми, но не бе нищо особено, кафка на плажа за сега повече ми харесва. в книгата се разказва за един учител, който бива повикан в гърция, защото една от близките му приятелки е безследно изчезнала през ваканцията си там. не препоръчвам много книгата, така че ако ти се чете нещо на мураками, по-скоро си вземи някоя друга негова книга. 3/5 звезди. 
  4. Елиф Шафак и Чест
    всъщност това е една от книгите, които очаквах много, ама много да ми хареса, защото ми бе препоръчана сигурно милион пъти, но накрая ме разочарова. постоянното прехвърляне на време на случване на действието и герои ме объркваше, а и някои герои просто не можех да ги търпя заради действията им. надявам се след време отново да се захвана с книгата, защото много искам да ми хареса и да и дам втори шанс. 2/5 звезди, но я препоръчвам защото стилът на писане на Елиф Шафак е прекрасен и самата идея и сюжет на книгата е истински заинтригуващ и въпреки че на мен не ми хареса, може да хареса на някой друг! 

любими цитати (в неопределен ред)
"От прах сме направени и пак в прах ще се превърнем." -стр.65, Чест

"Някога на пресконференцията след премиерата на филма на Сам Пекинпа "Дивата Банда", една журналистка вдигнала ръка и попитала следното:"Защо във филма и трябвало да показвате толкова много кръв?". Въпросът бил зададен с твърде рязък тон. Един от актьорите, Ърнест Боргнайн, наглед леко озадачен, отвърнал: "Госпожо, човекът е устроен така, е ако го прострелят, тече кръв." Въпросният филм се появил по екраните в разгара на войната във Виетнам.
Обичам тази реплика. Сигурно е един от законите на реалността. Неделимите неща трябва да се приемат такива, каквито са. И да има кръв. Изстрел и кървене.

А ако някой е прострелян, от раната тече кръв." - стр.134, Спутник, Моя Любов 

"Понякога си толкова сладък. Като Коледа, летните ваканции и новородено кученце, всичко наведнъж." - стр.54, Спутник, Моя Любов

"Не е нужно да правим каквото и било, за да умрем.
Можем да се крием в шкафа под стълбите цял живот, но тя пак ще ни намери. Смъртта ще се появи, загърната в пелерина невидимка, и ще размаха магическата си пръчица, погубвайки ни точно когато най-малко сме очаквали. Ще заличи всяка следа от съществуването ни на земята, и то напълно безплатно. Няма да поиска нищо в замяна. Ще дойде да се поклони на погребението ни и ще приеме похвалите за добре свършената работа, и тогава просто ще изчезне." -стр.344, Разнищи Ме

"Слънцето е безочливо: винаги напуска света , щом се отегчи от нас.
Луната е предан спътник." -стр.28, Разбий Ме 

"Тийнейджърите навсякъде са едни и същи. Подай им пръст и ще ти отхапят ръката до лакътя." -стр.69, Всичко, Всичко

"Всичката тази вода, а можеш да умреш от жажда. А целият смисъл на вълните е да издърпа краката ти изпод теб, така че по-бързо да се удавиш. Океанът ще те глътне цял и ще те изплюе, и дори няма да забележи, че си бил там." -стр.81, Всичко, Всичко 

"Маделин: В книгите можеш да намериш смисъла на живота.
Оли: в живота има смисъл?" -стр.95, Всичко, Всичко

"Странно нещо е да осъзнаеш, че искаш да умреш." -стр.173, Всичко, Всичко

"-Защо хората купуват всички тези неща?
-Правим го, за да не забравим да си спомняме." -стр.209, Всичко, Всичко

"-Малко удавяне никому не е навредило - отвръща момчето, което веднъж ме предупреди, че морето е сурово и безпощадно." -стр.216, Всичко, Всичко 

"-Каза ли най-сетне на родителите си?
-За това, че ще стана рок звезда, или за това, че съм гей?
-И двете.
-Не." -стр.219, Всичко, Всичко

"Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат." -стр.223, Всичко, Всичко 

"Любовта е нещо ужасно и аз не искам да имам нищо общо с нея." -стр.248, Всичко, Всичко


дойде и краят на този непредвидено дълъг пост, надявам се поне една книга те е заинтригувала
: )
вик
п.п искам отново да благодаря на лин, която искаше да си раздаде книгите, и аз най-нахално си поисках 8?, като чест и трилогията на Тахере Мафи бяха част от моята заявка. едно огромно благодаря отново ♥

петък, 6 юли 2018 г.

любими цитати от баба праща поздрави и се извинява

Всички седемгодишни заслужават супергерои.
А който не е съгласен всъщност е пълен глупак.

както написах, не помня последният път, в който една книга ми е харесвала толкова. не очаквах да е въобще нещо особено, защото преди започнах "човек на име уве" от същият автор, и не ми направи голямо впечатление. (но ще я прочета, обещавам!)

оказа се обаче, че фредрик бакман пише страшно увлекателно (честно казано, както всички други шведски автори). дори прочетох онази страница, която стои за благодарности на автора. не исках книгата да свършва, не исках да се разделям с малката елса, алф, ворша и останалите цветни герои от книгата. а не помня последния път, в който се случи това. "баба праща поздрави и се извинява" най-плавно заема място в списъка ми с любими книги, който в последно време нещо накоцуква. 5/5 звезди, въпреки че заслужава 1000.

сюжетът на самата книга не е сложен за да се обясни: елса бива изпратена от баба си на лов за съкровища - писма, които трябва да бъдат доставени непременно. разбира се, това всички го знаем. елса обаче е израснала в измисления от баба и свят - Светът-На-Почти-Будните. елса също така обича хари потър и баба си. искрена, дори и към седем годишните и наблягаща към детайлите, препоръчвам "баба праща поздрави и се извинява" на всеки, който обича баба си с цялото си сърце, а и на тези, които обичат историите на малките деца. абе и на тези, които не четат книги, препоръчвам я и на тях. предупреждавам, че книгата не е никак лека. няма да разкривам още повече, направо към любимите ми цитати, защото колкото и пъти да ме разревава тази книга, винаги бе забавна.


"-Просто кажи, че баба праща поздрави и се извинява.
-За какво се извиняваш?
-Че не съм му оставяла сладки от много време - отговаря баба, сякаш е най-нормалното нещо на света." -стр.28 

"Тази чума има язва на душата." -стр.34

"Младежът не е тъп, защото е ударил момиче! Тъп е защото УДРЯ!" -стр.72

"Елса пък го удари с книга.
Елса продължава да смята, че той трябва да и е благодарен, защото едва ли се е доближавал по-близо до книга през целия си живот." -стр.76

"Човек може да обича баба си дълги години, без действително да знае нещо за нея." -стр.80

"После двете отидоха да ядат в Бен и Джерис. На Елса и липсват и тримата. Бен, баба и Джери." -стр.81 

"Тая вещица е като плик от Данъчните." -стр.83

"Татко слага ръце на волана с логото на Ауди. Само защото няма волани с логото на Епъл." -стр.103 

"Езикът на тялото им е като на полицаи, които очевидно обмислят да отидат да пият кафе. Езикът на тялото на немската овчарка е като на немска овчарка, която обмисля ранно пенсиониране." -стр.110

"Джордж тренира страшно много, като главно тича и скача по разни неща. Като го гледа, Елса обикновено си мисли, че той е на постоянно прослушване за роля в следващата игра Супер Марио." -стр.123

"О, да, да вие сте тези, които искат да изтръгват плюшени играчки от ръцете на малки деца, но АЗ съм терористът, така ли!?" -стр.129

"Не съм глупава. Все пак мога да търся в Уикипедия." -стр.135

"Има много различни начини да бъдеш самотна, миличка." -стр.154

"Ето виждаш ли! Нещо е изгубено само ако майка ти не може да го намери!" -стр.167

"-Защо пиеш кафе, ако спиш?
Алф поглежда чашата. После поглежда Елса. На лицето му е изписано недоумение.
-Събудих се и бях жаден." -стр.173

"Ама прави каквото си искаш! Имай си милион книги! Пак е книга, ако четеш от айпад. Супата си е супа, независимо от каква чиния я ядеш." -стр.194 

"Един милион книги и нито една за Хари Потър. И на теб ти дават да поправяш повредени хора? Смяяятай." -стр.198

"Вътре има канелена кифла - казва Алф и добавя - Само не плачи, мамка му, че тогава няма да ти е вкусна." -стр.204

"Странно е колко бързо може да се промени значението на една миризма, в зависимост от това по кое отклонение завие на път към мозъка. Странно е колко близо едни до други живеят любовта и страха." -стр.221

"Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето "ще намалеят с времето", но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим." -стр.249

"Сигурно са и казвали, че не може да прави куп неща поради купища причини, по дяволите. Но тя ги правеше, без да и мигне окото. Няколко години преди да се роди, на жените все още са им казвали, че не могат да гласуват на парламентарни избори, но сега жените си гласуват, без да им мигне окото. Това е начинът да се опълчиш на копелетата, които ти казват какво можеш и какво не можеш да правиш. Просто го правиш, без да ти мигне окото." -стр.314 

"Защото няма значение, ако момчетата не могат да говорят, стига да танцуват великолепно." -стр.315 

"Баба ти казваше, че понякога човек трябва да прави неща, които са опасни, защото иначе не би бил човек, а просто жалка отрепка." -стр.317

"-Той си е чистокръвен мъпет! - отбеляза Елса.
-Възможно е. Но няма да го наричаш така пред мен.
Елса изсумтява.
-Ти го наричаш "шибан идиот" през цялото време!" -стр.319

"-Той е ЖИВОТНО! Защо си му дал КАФЕ?
-Не исках да бъда неучтив, по дяволите." -стр.341 

"Извинявай, че бях луда. Обичам те." -стр.407 

"Защото животът едновременно е адски сложен и адски прост. Затова ги има статусите във фейсбук." -стр.407 


и малка бележка от мен, че никога не ме е бивало в писането на ревюта, затова пък го заменям това с любимите ми цитати от книгата. имам чувството, че така по-лесно ще се заинтригува човек от стилът на писане, героите и сюжета. 
: ) 
вик 
п.п и отново да благодаря на лин за книгата ♥ 

вторник, 3 юли 2018 г.

любими цитати от анна в рокля от кръв

въпреки че не ми хареса толкова книгата, а и трябваше отдавна да я прочета, анна в рокля от кръв беше пълна със забавни моменти. всъщност първоначално въобще не знаех за какво се разказва, просто ми бе подарена за рождения ден. става въпрос за кас, който пътува из америка заедно с майка си и котката си, за да убива духове, които тероризират /убиват/ обществото. хареса ми, но историята е твърде стереотипна, сякаш гледам някой филм продуцран от нетфликс за живота на младият дийн уинчестър, който се влюбва в духче. няма да я препоръчам, но ако ти се чете нещо с духове, това е прекрасна книга а и доста бързо четиво, от което няма да имаш кошмари /хаха/. мисля, че се проточи малко повече от колкото трябва, но все пак книгата е само 286 страници.

стр.11: "Макар, че колата се движи на зигзаг по асфалта, не е като животът да минава през очите ми като на филмова лента. Чудя се какво биха представлявали такива кадри? Избрани моменти от убийствата на призраци."

стр17: "[баща ми] с майка ми са стигнали до компромис, защото тя пък обожава Шекспир - затова в крайна сметка се казвам Тезеус Касио. Като Тезей, убиеца на минотавъра, и Касио, обреченият лейтенант на Отело. Според мен името си е направо тъпо. Тезеус Касио Лоууд. Всички ми викат просто Кас. Може би все пак трябва да съм благодарен - баща ми обичаше и скандинавската митология, така че можеше да се казвам Тор, което щеше да е вече непоносимо."

стр.21: "Ако хората знаеха с какво се занимавам,сигурно щяха да се опитат да ме спрат. Идиотите щяха да застанат на страната на духчето Каспър и щеше да се наложи да убивам и тях покрай Каспър, след като духчето ги захапи за гърлото."

стр.25: "Тъндър Бей  се появява на педното стъкло: разточен градски пейзаж - население малко над сто хиляди живи хора."

стр.146: "Не мога да повярвам, че [Анна] се съмнява в съществуването на магиите, при условие че стои пред мен мъртва и говори."

стр.148: "-И си абсолютно неспособен да я подчиниш, така ли? - пита накрая той.
-Напълно. Тя е като Брус Лий, Невероятният Хълк и Нео от "Матрицата" три в едно."

стр.154: "-Един професор от Монтана иска да отидеш и да убиеш някакво уендиго.
-Аз да не съм ван Хелсинг?"


понеделник, 2 юли 2018 г.

за порастването и промяната.

още вчера, когато си мислех за писането на тази публикация, не мислех, че толкова скоро ще я напиша, а разбира се като всяка публикация и тази си има повод. вчера прочетох книга. нищо особено, не ми хареса много, 2/5 звезди в гуудрийдс. идеята ми обаче беше, че ръцете ми не бяха пипали книга от няколко месеца, а вниманието ми все още стои едно блудкаво и твърде трудно за овладяване. всички приятели и познати винаги ме питат "коя книга прочете последно?", но истината е, че се отлъчих от това. разсеях се. училището ми отне всичкото внимание, почти постоянно ми се спи, а купените книги се редят по рафтовете, вече мисля, че са към 30. с половината дори не знам какво да правя, вече не чета толкова фентъзи, нито толкова тийнейджърски книги.

когато за първи път започнах активно да чета, бях на 12 или 13 години. навлизах в света на всички тези книги, които заливаха и заливаха пространстово, което ме караше да се радвам, купувах си книги и книги и постоянно четях. училището пак беше важно, но тогава се връщах вкъщи към 12-13ч, сега се връщам към 16-17ч. пораствайки със тази своя "мания" към четенето всички ме хвалеха "уау, коко много книги имаш, колко четеш!". пораствайки с това тикане и тикане и втълпяване и втълпяване омръзва по едно време. да, четях много, но не беше много уместно всички ей така да го разнасят и винаги да ме сравняват с другите деца, и колко по-зле са от мен защото не четат толкова колкото аз го правя.

започвайки дори блога бе едно порастване, бе като една крачка към света на възрастните, то бе запознанства, още книги и много идеи. но накрая става банално. "о, кога ще публикуваш нещо? защо не го правиш по често?" е само един пример. защо този блог трябва да ми е работа? защо хората няма да харесат, ако не пиша и не препоръчвам книги 24/7? защо някои хора все още си мислят, че съм онова дете, което постоянно си купува книги и чете и чете и чете? пораствайки осъзнах колко ЕКСТРЕМНО ТЪПО и ЛИЦЕМЕРНО е обществото на книжните плъхове. всички единствено се интересуват от това колко книги си прочел, колко неостанало място имаш на рафтовете си и колко бързо ще прочетеш една книга. всички бууктюбъри ти тикат в ръцете "о ето един нов маратон!!! за еди колко си дни ще трябва да прочетеш еди колко си книги, ама внимавай, защото само страниците и времето са важни!!! да пропуснеш да се вмислиш в някоя книга и да вземеш да хванеш и смисъла и!!" всички сайтове, всички известни читатели го правят, всички ти разправят колко книги са прочели!!! и как не са спали по цяла нощ!! а-у

реалността е, че с порастването всеки се разсейва от това, което е бил. хората продължават да си мислят, че си един, но ти вече си еволюирал в нещо повече, в нещо по добро. хората ще продължават да тикат старото и ще се разочароват, когато им кажеш, че вече не си заинтересован толкова от това нещо. и да, ето казвам го, обичам да чета, нямам време да чета, и НЕ чета толкова, колкото преди. едвам имам идеи за блога защото ми е втълпено, че той трябва да е само за книги и книги, от самото начало. но ето, показах нещо различно. ти не трябва да си това, което си бил преди 2-3 години, хората променят форма и не трябва да те е страх да го кажеш. това, че си прочел 123456789876543234567 страници този месец не те прави с нищо по-специален от мен. това е нещо, което много известни хора не ти го казват. вече не чета фентъзи, но пък се заинтиресовах в историческите книги и "книгите за живота" как аз обичам да си ги наричам. това, че чета по-малко не означава, че не обичам да чета. просто пораснах и се надявам, че следващият път в който се променя, няма да ме е страх и няма да се виня за това.

а по отношение на блога. мислех си че той и завинаги изоставен, когато се отказах от блогмас. богът все пак не ми е постоянно работа, нито печеля пари от него. предполагам, че отново ще си публикувам когато искам, но този път ще е каквото си искам. а сега отивам да си правя пудинга.

: )
вик

понеделник, 11 декември 2017 г.

blogmas #7+#8 - повече снимки, отколкото текст



лора, тъжно: вчера нямаше пост, защо? 
аз: спокойно, днес ще има по дълъг пост.

добре де, не че излъгах, ама нищо интересно не се случва в последните дни, освен че подготвям подаръци, и че вчера binge watch-вах светкавицата (а и всъщност искам да направя и пост за първи впечатления, но ще видим) и чистих. днес изобщо не ми се ставаше от леглото, после цял ден ме боля главата, и имам чувството, че само се оплаквам.




 




това бяха снимки от днес, сега мисля да си доизгледам всички новокачени видеа в ютюб, и после да си продължа със светкавицата :з също така имам чувството, че снимките бяха доста по хубави на телефона ми и дропбокс спасява животи. днес май няма да има песен, но поне имаше снимки. 

чао!



събота, 9 декември 2017 г.

blogmas #5+#6 - плоският заек, нов кактус и един сравнително скучен ден


Петък беше един сравнително прекрасен ден. толкова прекрасен, че започнах предното изречение с главна буква. петъците минават бързо защото нямам първи час и имам два часа немски, които по принцип си минават бързо, защото госпожата е много добра. въпреки, че тази седмица часовника ме е проклинал и имам чувството че всичко минава толкова бавно.

в голямото междучасие отидох до книжарницата с галя и там уж на шега си купих „детска“ книжка - плоският заек. всъщност докато я четях с лора, осъзнахме, че 1) не става за деца 2) е всъщност много тъжна. едно куче и мишка откриват премазан заек на пътя и започват да се чудят какво да го правят. всъщност книжката завършва много внезапно, мисля че в този детайл беше крайната точка на учудване, удивление и объркване. струва четири лева и мисля, че ще е доста интересен подарък :D

“чакай, чакай, чакай, дай да те снимам, стой, стой, стой, леле каква хубава светлина“ 
 вечерта си ходих при баба, която ми беше купила кактусче (тя ми купува повече кактуси отколкото аз купувам на себе си). беше направила кюфтета, които всъщност много ми харесаха, а аз не обичам кюфтета :D докато вечеряхме гледахме семейни войни, и като един бъдещ географ доста се потресох, понеже някои хора си мислят, че африка е държава, в българия има пустиня, и дубай държава. на връщане с тати си говорихме за доналд тръмп и за това колко пропаднала държава е сащ, примесено със случайни обяснения от негова страна за различни части на колата, какво правят, как се сменят и тем подобни, както и аз оплаквайки се от всичко. после гледахме терминатор и светкавицата и ядохме суджук, докато майка ми беше на някакъв банкет и после са отишли на дискотека и ми каза, че видяла някои момичета от предишния ми клас там. накара ме наистина да се замисля какво правя със живота си (всъщност не, просто се опитвам да запълня мястото тук) и май се отказвам от суджука (никога).

днескашният ден е сравнително скучен защото ще пиша домашни, ще гледам сериали и ще правя подаръци. за сега чао, оставям и една песен, която вчера цял ден си тананиках.

                        


четвъртък, 7 декември 2017 г.

blogmas #4 - май ще трябва да науча как се произнася хамлЕт и един не толкова дълъг списък


всъщност, от сега да кажа, че въобще не съм в настроение да пиша постове, нито пък да вирея в този ден повече. от сутринта ми дойде всичко много, планирам да завърша деня с кратък пост, някой сериал, хамлЕт и списък с неща, които ме развеселяват в такива дни. 

та преди да започна със списъка, нека дообясня днескашното заглавие: обичам хамлЕт и мисля, че трябва да се науча как да го произнасям правилно, иначе госпожата ми по литература наистина ще изкофее от моите бисери. 

  1. хамлЕт
  2. (една от четирите) коледната елха в класната ни стая, която седи точно на бюрото на учителя 
  3. кактусите ми (и най-вече лес понеже всички други са закрити от лаптопа или купчинките с книги и учебници на бюрото ми, а лес е единствената, която се показва)
  4. плейлистите, които спотифай правят за мен 
  5. славчо 
  6. amazhs (с най-голямо удоволствие ще изгледам току що качените четиричасови ревюта на новите карти от kobolds and catacombs)
  7. чашата ми на звездният повелител 
  8. актъорите от готъм и колко близки един друг са 
  9. моливи и писането с моливи 
  10. да се ровя из онлайн книжарници, знаейки, че няма да си купя нищо 
  11. филийки с шоколад 
  12. пастата за зъби, която мама купи. яка е защото блести и прилича на част от млечния път 
  13. като сме на тема астрономия - господинът ми по астрономия и планетариума 
  14. картата на европа, която виси на стената ми 
  15. и като цяло всички плакати там 
  16. когато трябва да се измъчвам с пиенето на билков чай (но не се измъчвам чак толкова много, понеже има вкус на лимон, пия го в любимата ми чаша и обичам да пия неща) 
  17. когато трябва да правя списъци 
  18. да си разлиствам из тетрадката по история, понеже е натъпкана със всякакви бележки, кламерчета и е набръчкана по краищата, защото веднъж валеше, имах история, а раницата ми пропуска и нямах чадър
  19. нечетните числа 
  20. кръглите числа, няма как да оставя този списък на някое случайно число (както и никога не затварям телефона, докато не стане кръгло число (или човека не затвори)) 

сега ви оставям с една приятна песен : )

 чао

сряда, 6 декември 2017 г.

blogmas #3 - разсъждавам върху домашни + recent music faves


толкова често се сещам за неща, които да коментирам тук и после ги забравям, че накрая ще взема да си пиша бележки. но поне денят ми започна добре, прекарвайки няколко минути със славчо (костенурката ми, от сега казвам, че е кръстен на слави трифонов, бях на 6). понякога забравям колко много обичам това зелено същество, което скоро ще вземе да приютява водорасли на черупката си. мисълта, която ме потресе сутринта обаче, беше че нямам френски в сряда и няма нужда да се притеснявам с домашното по френски. но сега е сряда вечерта, имам контролно по математика утре, домашно по френски и химия на всичкото отгоре. а имам чувството, че госпожата ми по литература ще се самоубие вместо да прочете класното ми (пет страници разсъждение върху дон кихот), понеже правописът ми се разрушава със всяка година: з? не познавам такава буква, само една чертичка там вместо з. т? D на обратно. някой ден хората ще открият факултет за да могат да разчетат буквите ми. май даже ще направят нова азбука, не знам, кажете ми след няколко века.

мислех си, че ще мога да си напиша домашното и да си науча за четвъртък сега, но май пак ще е на сутринта. та забравих да кажа най-важното събитие за днес! купих билети за междузвездни войни! и десет минути ги държах във ръка на студа, докато най-добрата ми приятелка дойде за да и ги покажа.

сега към по-важната част и на този пост: my recent music faves


лмао за сега зарибих две приятелки по тази песен 



искам тук да кажа, че cage the elephant са гении!! и всичките им албуми са прекрасни, особено tell me im pretty. (пп любимата ми песен от албума е sweetie little jean) 

последната песен е monster на канйе, джей зи, рик рос, ники минаж и бон айвър. не можах да я намеря в ютюб, добре че е спотифай :D ушите ме заболяха от тази песен. + реакцията ми, когато ники започна да рапира: 

това беше за днес, последно искам да пожелая честит имен ден на всички празнуващи днес. и че си издрах гърлото от костичките на рибата, която мама беше приготвила (но все още обичам риба, просто малко много боли). 

чао :з 



вторник, 5 декември 2017 г.

blogmas #2 - из премеждуващите дни


не знам дали съществува точна дума като премеждуващ, но се опитвам да изразя колко безсмислени понеделник и вторник са. какво става през понеделник и вторник? нищо, човек се чуди къде да се наспи. въобще да не споменавам, че понеделник ми е най-натоварения ден от седмицата и често ставам рано сутринта във вторник за да си напиша домашните.

като цяло през последните два дена не се случи нищо особено, освен добрите оценки в училище, нормалните болки в гърба ми и главоболията. учителите започнаха да ме смятат за болна защото не мога да спра да заспивам в час (колкото и да ми е интересно, комбинацията от говоренето на учителите и топлината от парното, винаги ме приспиват).

в началото не знаех за какво да говоря тук, но мисля, че сега е времето в което да си направя списък със сериали, които задължително!!!! трябва да изгледам (това е бележка към мен и да не се чудя от къде ми идват случайните преглеждания, защото ще съм аз връщайки се към този списък)


  • Луцифър
  • Стрелата 
  • Светкавицата 
  • да довърша Готъм 
  • Истинска Кръв (споменах ли колко обичам александър скарсгорт?)
  • Daredevil
  • Приятели (? все още се чудя дали да го започна)
  • Имало Едно Време 
  • Друговремец 
  • да завърша Stranger Things 
  • Свръхестествено (гледах го до седми сезон само :/) 
  • Къща от  Карти (знам за скандалите, които станаха около главният актьор, но пак ми се гледа) 
за сега са това и се сетих, че имам още неща зя които да говоря. тази сутрин се събудих и видях в гугъл за нашумелите новини около мелани мартинез. long story short тимъти хелър, която е бивша най-добра приятелка на мелъни, я обвини във изнасилване. видях толкова много фенове, които защитават мелани, затова от сега да кажа: ако я защитавате нямате място тук. по никакъв начин не трябва да оневиняваме мелани за действията и. „няма никакво доказателство“ има, тимъти публикува историята си в туитър, кога ще започнем да изслушваме жертвите? „тя никога не би направила такова нещо!“ но го е направила, както и всички актьори, които не очаквахте да бъдат обвинени в насилие, но уви истинските им същности се показаха на яве, „но тя е момиче!“ жените също могат да изнасилват хора, това, че малко хора говорят за това е друг голям проблем на днешната общност. повече по никакъв начин няма да подкрепям мелани мартинез; имах пост за нейния албум и за нейната кариера, но мисля да го изтрия или да напиша disclaimer в началото му. от другата страна на историята, гордея се с тимъти и факта, че реши да сподели и кой е изнасилвача и. видях толкова много актьори да я защитават, докато отговорът на мелани по повод на обвиненията е „тя не каза не“. да не кажеш не, не означава че се съгласяваш със предложението.

overall, melanie martinez is a confirmed rapist. go ruin her career y'all.

това беше за днес, сега имам да уча за класно, да пиша домашни и да изгледам един двучасов клип от представянето на новите карти от хартстоун.
чао


неделя, 3 декември 2017 г.

blogmas #1- не знам как се прави кускус, промените и несподелените неща


станах в осем и докато се чудих какво да си направя за закуска, мина още един час, а след това още един докато си наготвя кускус (+10 минути докато измисля как да го направя) и го изям. а през това време реално си мислех за блога. за това как просто така го изоставих, докато имах други неща да правя, нямаше за какво да пиша и бях с мотивация под нулата.

през последните години винаги започвам блогмас и после го изоставям, но тази година осъзнах, че си поставям цели, които не мога просто ей така да изоставям. надявам се блогмас да бъде причината заради която ще мога да намеря всичката тази мъртва мотивация, която и без това изгубих за този блог. какво ново да очаквате от този блог? не знам, малко книги (които не чета толкова вече), сериали, музика и най-важното случайни малки публикации, пътувания, филми.

в последните три години постоянно изоставям блога, после пак се завръщам, после пак го изоставям. но след три (3) години мисля че достатъчно пораснах за да знам как да се грижа за него (най-после). след три години от постоянно казвайки си „о да, ще пиша за каквото си искам“ така и не дойде момента в който всъщност го направих. и да, след 1000 пунктуационни грешки понеже не мога да проверявам всяка запетайка, и след три абзаца, мисля че е време да започна с наваксването.

какво стана през последните 10 месеца от моето отсъствие? станах майка на десет (всъщност 11) кактуса, разбрах че зъболекарите са ми най-големия враг, започнах да се занимавам активно със рисуване, започнах да гледам много сериали, разбрах че не мога да слушам само един и същ музикален стил, и че не трябва да се влияя от етикети. разбрах че не всички загуби ме правят загубеняк, и че не всичко, което губя е загуба. порастването и развитието не трябва да бъде само в една посока. едно цвете расте в 1000 различни посоки, защо не и аз?  пътувах много, ще пътувам още. може би най-много съжалявам за това, че не споделих тези приключения тук. /въпреки че все още мога еххехехе/

и ето така от плямпане за кускус (който между другото беше твърд въпреки че се вареше доста дълго време) преминах към говорене за блога и за всякакви неща. затова ще сложа край на този пост за сега, надявам се утре да имам по-интересни неща, за които да говоря /и през следващите 20 дена всъщност/.


надявам се да се срещаме по-често.
чао






събота, 18 февруари 2017 г.

мини книжки

като цяло, не знаех какво име да дам на този пост, така че да обясня, че тези книжки са за отпускане и за хората, които не обичат да се натоварват много, а и са къси!


1. петте книги от поредицата `митология и древна история` на издателство `рива`, които са не по-малко от 100 странички, а и са пълни с информация! независимо дали си на 10 или 28, тези книги са супер забавни и отпускащи за един следобед. единственият проблем за тях е че някои от обясненията са написани твърде научно и едно 10 годишно дете би имало проблеми с разбирането им, и ще трябва да се подготви за въпроси към родителите си. цяла информация за пакета и отделно книгите, тук.

2. джони и умрелите на тери пратчет.
разбира се, няма по успокояваща книга от този, която съдържа `умрели` в заглавието си, но я избрах заради хуморът на пратчет, и колко малка, но пълна с приключения е. помня че я прочетох супер бързо. няма нищо по-добро от хуморът на пратчет!

3. кухнята на банана йошимото.
не помня много, много за какво се разказваше в книгата, но какво по-хубаво от писател, който се казва `банана` и тъничка книжка с японска литература, която винаги ми действа успокояващо? а и книжката е евтина, вземи я тук. (цената на книгата ми навява ранни спомени от книжните ми приключения, ех колко евтини бяха книгите)

4. магазинът за самоубийци на жан тьоле.
нека първо кажа КОЛКО ХАРЕСВАМ ТАЗИ КНИГА. колкото и тъмно звучаща да е, всъщност е обратното. написана е с толкова голяма ирония и шеги, че ще трябва отново да провериш заглавието и да се увериш, че четеш книга за `самоубийци`. като цяло книгата се разказва за семейният магазин на семейство тюваш, и как най малкият им син разваля целият бизнес със неговото щастие, докато всички около него са нацупени. страхотна книга за почивка, а и за хора с чувство за хумор! също така книгата си има адаптиран късометражен филм с режисьор моника лазарова, гледай тук.

и понеже този пост изглеждаше доста спонсориран, нека тук кажа, че не е. а и кой ще ме спонсорира, хехе. мисля за направя още такива постове, понеже отдавна няма за какво да пиша тук, а и темата за книгите се изтърка и само това ми идва на ум.

окей
бай.

вторник, 10 януари 2017 г.

трите най-добри книги за 2016

алтернативно заглавие: пет минути се чудих как да сформирам заглавието и просто искам да ти покажа любимите си книги от годината, но българският език е труден

през 2016 прочетох около 60 книги, като повечето не ми харесаха и разбрах колко претенциозно дете съм, защото само три от тези ~около 60~ книги ми харесаха до такова ниво, че даже ще пиша блогпост за тях, уау :0
оригинално езерното момче също беше в тази листа, но реших да е само за книги издадени през 2016 година :д

на трето място слагам `парченца от нашия живот` на хелън дънбар.
прочетох книгата няколко дена след издаването и, и ми хареса толкова много, че я погълнах за една нощ. разбира се книгата стои и в `препоръчвам ги` книгите, защото препита не само `парченца` от ежедневието ни, но и малко фантазия.

след това на второ място е `нещо по въпроса за медузите` на али бенджамин
бих започнала изказването си със главни букви, но си обещах да не включвам главни букви във този пост, понеже изглежда непрофесионално. и въпреки това тази книга е толкова красива, страхотна, приятна, тя ти е най-добрият приятел, тя ще изтрие сълзите ти, тя ще те топли, тя е една на милион.
главната причина че тази книга ми хареса толкова много е главната героиня, която прави всичко възможно за да докаже, че най добрата и приятелка не се е удавила, а е била ужилена от медузи. главната героиня е супер вдъхновяваща и доста и завиждах, че е преживяла детство пълно със приключения, а аз не.
та както казвах, обожавам тази книга и я препоръчвам с две ръце (а и корицата и е супер сладка)

та златото отива при звезден полет на мелиса ландърс
отново ще ми е трудно да изкажа огромната си почит към книгата без да използвам главни букви. тази книга, ТАЗИ книга е толкова увлекателно написана, толкова красиви герои, толкова красиви моменти се съдържат във нея. звезден полет заслужава много повече внимание от колкото получава, защото тази книга е великолепна от всеки ъгъл, от всяка страница, от всеки ред и всяка буква по нея.
все още помня как стоя на светната лампа на село през нощта и чета тази книга със такава бързина и втренченост, въпреки че дядо ми хъркаше на съседното легло. нямам търпение да излезе втората книга (до тогава ще умра) и да видя как продължава историята, въпреки че краят не беше отворен. просто толкова обичам тази книга че искам още.
препоръчвам тази книга със три ръце, и най-нагло си гушкам изданието + че има рисунка на сатурн на всяка нова глава (КРАСОТА!!!) споменах ли че обичам космоса?

въпреки всичко, наградата ми за най-красива корица отива при `странните талисмани на артър пепър` защото !!!!!!!! трябва ли да обяснявам



окей
бай
п.п. да направя ли същия пост, но за книгите които не са ми харесали?

вторник, 3 януари 2017 г.

bookmark diy

{защото кой се нуждае от равносметка за 2016 когато мога да дописвам стари постове и да ги публикувам} 

та, днес вик ще те научи как да си направиш книгоразделител и то по много прост начин. 
но първо ще се нуждаеш от: 
старо списание
ножица
лепило, четка, молив и линия
картон
(хаха, нека игнорираме кълбото с прежда) 


1. ще трябва да изрежеш книгоразделителя от картона, по желани твои размери.

2. после взимаме лепилото и четката, която аз избрах да е по-големичка за да може да разнесе лепилото по лесно, и намазваме картончето.

3. после от списанието си избираме някоя хубава картинка и откъсваме листа. налагаме картончето по картинката и ги изрязваме така че да са еднаква височина.

4. ПОСЛЕ, за да е сигурно че няма да се разлепи картинката, препоръчвам да залепиш началото и с тиксо и после да продължиш по лепилото, обвивайки картончето.


и баам, имаш си страхотен книгоразделител :з
така де, нека първо кажа, че този пост е толкова стар и честита нова година! с пожелания за здраве, щастие, късмет, любов и много хубави моменти :з

може би ще направя reunion за книгите прочетени през 2016, но може да ме домързи и да не направя, не знам за сега при положение, че планирам още един пост, който не е свързан с книги :/


окей
бай

вторник, 1 ноември 2016 г.

хелоуин 2к16

първо, ако си влязъл тук за да ме спамиш в коментарите колко не-българско е да се празнува този празник-тогава просто си тръгни
второ, честит ден на будителите! жалко, че още ми се спи (това е в кръга на шегата, разбира се).
снощи излязох със сестра ми да събираме бонбони из квартала, и разбира се не останахме разочаровани. някои хора нямаха бонбони, на други трябваше да обясняваме какво е хелоуин (не се оплаквам), а една жена даже ни очакваше и супер усмихнато ни отвори вратата си, държейки пакет бонбони, други двама ни изгониха, но пък важното е че събрахме доста бонбони (и не-бонбони - от някои получихме ядки и плодове). сестра ми беше елза, а аз бях слънчевата система (разбира се)
това е единствената ми нормална снимка, съжалявам за глупавата ми физиономия :D 
след това се прибрахме вкъщи, където мама беше приготвила сандвичи и различни сладки, затова ето и снимки от прекрасната вечеря.




това е кръв, не компот от сливи 
та, така си прекарахме хелоуин, при теб как мина? разкажи ми в коментарите ^^ 
окей 
бай