понеделник, 29 октомври 2018 г.

на всяка манджа меродия // нещо във вселената се промени

май всеки знае онова чувство, когато не може да заспи си си мисли за всички онези неща, които може да направи, ако не е сънлив и не е в онова състояние на спи ми се, ама не мога да заспя, ама все пак ми се спи така че си държа на думата. отдавна не поглеждах дори и към иконката на блога, главно защото през последните две седмици живота ми беше учене и болки в гърба. оставете това, че ми се пишеше, просто нямах време и дори и иска да направя ревю на новия албум на twenty one pilots и май все пак ще го направя, но това трябваше отдавна да е сторено.

вижте само колко ми е щастливо (+галя)
затова вместо ревю на някой албум, ето едно ревю на есента до сега, 22 октомври, един през нощта. още от дете есента ми се свърза с няколко ключови събития и това са панаирите, хелоуин и мачкането на изсъхнали листа. въпреки че повечето ми приятели (вече си търся нови) много не харесват панаирите, защото е много шумно и има много хора, това точно ми харесвам на панаира. да има хора и да има шум, това е признак, че хората се забавляват, и че все пак хората... е ами, живеят. няма такова щастие като щастието, когато посещавам панира. не знам дали е онова гъделичкане в стомаха, докато се люлееш на различните атракции или момента в който небето стане цвета на захарния памук, който ядеш, но няма такова щастие като детското панаирско щастие. онзи момент, в който ще срещнеш твой познат умрял от скука, гледайки как гондолата се люшка напред назад и не нарамиш придружителя ти с всичкия ти багаж за да изхарчиш 10 лв за по малко и от толкова минути, но да го запомниш за цял живот. дори и не помня какво ни доведе отново до люлките, а уж имахме и храна. на панира ти е позволено да крещиш. сигурно затова се нарича и панаир. крещиш, защото не чуваш нищо от музиката или крещиш от лашкането напред назад и щастието, което не слиза от лицето ти.

и не знам колко човека ще заобичат панаирите наново, но тази година вкусовите ми рецептори полудяха и от тогава не са се умаряли, защото ядох палачинка с шоколад и шунка и кашкавал а жената я излъгах, че ще я посетя и на дряновския панаир. ако не с панаира, то поне града ни се ослави с тиквения празник, а козлодуй с 260 килограмовата тиква изложена на центъра ни. въпреки че живея в уж наречената столица на тиквата, тиква аз не ям толкова много. ако не нещо друго, то поне имаме мара белчева и хоталич, или поне рок феста на хоталич. а другата година казаха, че празника на града ще е интересен, понеже идвали избори, а аз ще мога да гласувам и не знам как ще се оправя. ама нали важното е да гласуваш. реално панаирите на дряново и севлиево винаги са с една седмица разлика, като винаги дряновския е последен. не знам какво стана преди няколко години и се случи така че да са на обратно, ама това се случва много рядко. едно нещо, с което ще запомня тази година, е че още преди дори да слезем на битака, как стана, как паднах, но паднах яко и на двете си колена и сега освен болката в рамото ме болят и сините колена. а добре, че не бях с дънките, които са скъсани на колената, че тогава щеше да е много лошо. честно казано не знам какъв точно е празника на дряново, но баба каза, че имало нещо общо с песента за дряновските булки (или поне аз така разбрах). ключовата разлика в панаирите е че единия е по-спокоен и има повече сергии а другата е че единия е на равно, другия не. това вече може вие да се опитате да го разгадаете. целия уикенд на дряновския панаир си бях у баба и там света сякаш е много по-различен. друга храна (а винаги има храна), сладки пухкави зайчета (живи, не за ядене) и сякаш редовно ставане в 11-12 на обяд. а после не разбираш как деня се изтъркулва и трябва да кажа, че най-хубаво е, когато е мрачно. не знам защо, но просто някак си гледката от терасата не изглежда толкова красива, когато е слънчево.

и понеже това го писах много отдавна, а сега е 28 октомври и някак си е все още девет и половина вечерта а времето днес много бавно минава, нека да довърша и този и без това безразличен-уж-разказващ-за-панаира пост. другото заглавие, което му дадох е нещо във вселената се промени и това не е само промяната от към лятно на зимно часово време. от седмица някак си чувствам как навиците ми се променят и как започвам да търся нови неща. както не мога да си намеря подходяща музика (освен джоджи разбира се), така и някак не мога да си намеря новия кеф във живота. нещо във вселената се промени както когато магьосниците от света на диска го усетиха, когато магията даде един тласък на света за една крачка във “фантастична светлина“. сякаш вече мебелите са с един сантиметър по на ляво или нещо в машината се е счупило. някак си вече не се радвам на hearthstone, както повечето нейни стриймъри и искам да опита и науча нещо ново, ама ме е страх. спрях много да гледам клипове за лека нощ или направо за заспиване, понеже по принцип гледах hearthstone моменти, но сега като няма такива, които да гледам, просто нищо не гледам и се мъча да заспя. а обичах сутрин да се събуждам с телефон подпрян отстрани на леглото ми.

и да, нещо се промени. вселената взе нов облик и вече дори не знам какво пиша и все още не знам дали ми се спи или не. а другата година не знам с кого ще ходя на панаира в севлиево и се надявам пак да си е хубав и да ям много памук. вече ми липсва. защото реално няма нищо лошо в това да се наслаждаваш на глупавите неща в живота. като така наречената цигания на панаира или пък дори чалгата. няма нищо лошо в това човек истински да си изкарва кефа на живота, вместо да мрънка как всички, които слушат чалга са деградирали, а повярвайте ми, познавам много повече деградирали, които даже не знаят какво е чалга. и вече дойде и време за край на това безсмислено плямпане, до следващия път и до другата година, панаире.

:)
вик

събота, 27 октомври 2018 г.

ballads1 от джоджи

тука някога споменавано ли е, че ужасно много мразя думата ревю. както и тутийровка. звучат детински, ама май аз съм по детински, защото не се сещам за синоним на ревю. и знам, че отдавна няма никакви публикации и даже исках да направя ревю на trench от twenty one pilots ама просто този месец не ми беше месец (ама наистина, да направя ли? имам чувството, че вече е много късно ама все още искам). но към главната тема. чакам този албум от към юли и всички до сега излезли песни бяха 100% хитове, та няма да се изненадам, ако и албума е 101% хит (недооценен разбира се). та сега давам началото и на 100% ревю на живо, като под това се има предвид, че слушам песните една по една и им давам оценка и мнение. също така се опитах да сложа за всяка песен клип, за да можеш да си я слушаш, докато четеш, но някои песни въобще не излязоха :/


1. ATTENTION
първата ми преценка е, че от до сега излезлите песни от албума, имах впечатление, че стила на албума ще да е много по-различен и нещо по поп звучащо от джоджи, но тази песен още от началото ми промени мнението. много ми напомня на rain on me придавайки ми онова звучене между новия стил и стария на джоджи. нещо една идея по-велико от стария му запис in tongues. още от сега знам, че няма да спра да превъртам тази песен. също така дори текстът на песента е прекрасен, а кратките 2 минути не си личат. 10/10


2. SLOW DANCING IN THE DARK 
въпреки че yeah right излезе през май, sditd беше песента, която започна цялата подготовка за много нови песни и цял албум от джоджи. съща така трябва да коментирам, че песента звучи толкова различно от нормалния стил на джоджи, затова реално... ами не я харесвам толкова. текстът е прекрасен, видеото също, но самата... музика? така ли се нарича? самото аудио и композиция не ми е много по стила, но не мога да отрека факта, че това е нещо много по-различно от него и че няма нищо лошо в експериментирането с различни стилове и мелодии. 6/10


3. TEST DRIVE
тази песен излезе преди около седмица и до ден днешен не спирам да я превъртам, дори когато ми стане скучно и не знам какво да слушам. още с първите няколко секунди ме грабна сутринта на премиерата си (станах по-рано за да правя домашно, не за да слушам новата песен на джоджи) и вече цяла седмица си я пея. прекрасна е, няма какво друго да кажа. може да не звучи като attention, която клонеше по къс стария му стил, но не е нищо общо със slow dancing in the dark. абсолютно обичам тази песен и с удоволствие я препоръчвам, ако някой ми каже да му препоръчам нещо, веднага ще изстрелям тази песен. видеото също е хубаво, а текстът е запленителен (изчерпаха ми се синонимите за прекрасен вече), най любима ми е частта, когато пее i told you not to waste my fucking time / told you not to sing that song you like, което е препратка към друга негова песен - i dont wanna waste my time. сърцето ми изкача винаги като дойде време за тази част. 11/10


4. WANTED U 
в последствие разбрах, че тази песен и преди я е изпълнявал, и блаже им на тези, които са я чули, понеже е истински прекрасна. даже не мога да я опиша точно, защото дори има една нотка на електрическа китара и има един момент, в който тя си има?? соло? така ли се нарича. о, галя ще ме убие, че не знам тези музикални термини а ме нарече най-музикално скроения и приятел (или нещо такова). за малко да кажа, че това е най-дългата песен от албума с нейните 4 минути и 11 секунди, но има и по-дълга с 4 секунди друга. но за нея по-късно. wanted u наистина много ме изненада и впечатли, може би сега да не се обсебя с песента, но за в бъдеще знам, че няма как да не спра да си я превъртам. може би малко не харесвам тези четири минути, защото е много дълга, но няма нищо лошо, нищо лошо. наистина харесвам комбинацията на характерния за джоджи ритъм и мелодия и китара, която едвам осъзнаваш че е китара (или поне аз не осъзнах че е китара окей не ме съдете). текстът също е хубав, но няма как да го сравня примерно с attention, понеже това за сега е песента с най-хубав текст. но единственото, с което wanted u се различава от всички други до сега изброени песни, са вокалите на джоджи. просто прекрасни 11/10 за вокалите, цялостна оценка на песента 9/10.


5. CAN'T GET OVER YOU (ft. Clams Casino) 
честно казано, не знам какво да кажа за тази песен. първо, че излезе непосредствено и никой не знаеше за нея, а джоджи просто ни нападна с песента и какво да се прави, слуша се и се радва. второ, това е песента, която сигурно най най най много съм превъртала от този албум (или по-скоро от до сега излезлите песни). песента е къса, но страшно зарибяваща и ако трябва да използвам една дума за нея, то би било гениална. може да е къса, но текста е зарибяващ, ритъма и мелодията са зарибяващи, а видеото е много сладко. това за сега би била втората песен с най-хубав текст. веднъж да си я пуснеш и няма как да избегнеш съдбата на припяването на припева. 10/10


6. YEAH RIGHT 
върнах се в спотифай за да видя траклиста, само и само да видя, че yeah right е шестата песен. не знам какво да кажа за песента, понеже мисля, че това му е ако не втората най.известна, то най-известната песен. излезе много отдавна и даже не мислех, че ще я включи в албума, но си е там. наистина хубава песен с хубава мелодия и (най-любимото ми от трите) с хубав видеоклип. когато излезе много ме изненада, понеже беше нещо една идея по-различно от джоджи. както казах, любимото ми за песента е клипа, като не знам точно, но май джоджи сам си е бил режисьор. друго нещо любимо за песента е интервюто му за genius, където обяснява текста на песента и пее текста, като пеенето му е прекрасно. оценка на песента 8/10, защото наистина по едно време постоянно си я пеех и дори сега понякога просто избухвам в пеене на точно тази песен, а и прекрасния клип, разбира се.


7. WHY AM I STILL IN LA (ft. Shlohmo & D33J)
окей, до сега говорих за нещо различно от джоджи, но това наистина е нещо различно. въпреки лекото участие на китара в wanted u, тук отсъствието на китарата чак е странно. имах чувството, че слушам инструментала на мицки, докато слушам вокалите на джоджи. изслушах песента веднъж и сега имам толкова различни мисли в главата си. първо: малко ме заболя главата от тази натрапчива и силна намеса на китара в припева, но пък самото надграждане на мелодията е наистина красиво. второ: текста, въпреки че едвам се чува, е много добре написан, истински ме очарова. трето: чувствата ми наистина са смесени за тази песен. очаквах нещо подобно на cant get over you заради заглавието, но се оказа нещо много коренно различно. много ми харесва как с първия припев, когато изпява you were right all my life и има соло на китара, което реално много ме заболява главата от, но наистина харесвам идеята за това сменяне на перспективната мелодия (не знам какво написах, но се надявам ме разберете, ох). другото, което ми харесва за песента е втория припев и как завършва, защото китарата изчезва и има съвсем лек инструментал. ето как, като се загледах в песента, реално повече ми хареса от обикновеното. крайна оценка и давам 8/10


8. NO FUN
трябваше ми няколко слушания на песента, за да преценя мнението си. усещам, че трудно ще ми хареса, въпреки че е много зарибяваща. много харесва първите няколко секунди инструментал. другото нещо е текста, защото е по-дълъг от другите и пее за приятелите си, отколкото за любов. въпреки забавната мелодия, самата песен трябва да е с тъжен смисъл, но е много трудно да се определи, дали текста изразява разочарование или по-скоро само разказ. наистина ще трябва още няколко пъти да я изслушам, за да ми хареса, за сега и давам 6/10


9. COME THRU
още от първото слушане трябва да призная, че много ми хареса. още от първите няколко секунди ритъма те зарибява, а и самата песен започва с припева, който също е толкова зарибяващ (да не знам други думи). текстът също е много хубав и имам чувството, че някак си why am i still in la и come thru са свързани, но все още нямам теория за това. като цяло много забавна песничка и много ми напомня нa cant get over you заради мелодията. бързо ще ми стане фаворит, 10/10


10. R.I.P (ft. Trippie Redd)
това не е първия проект на джоджи с трипи ред (преди си мислех, че е трипъл ред и явно не мога да чета), но това много повече ми харесва от 18. самият инструментал много напомня на песните от in tongues, особоено на will he, а да не говорим колко прекрасно пее джоджи. самият текст мисля, че е повече влиян от трипи ред, понеже, въпреки че веднъж се опитах да слушам и другите му песни, текста повече изглежда, като нещо, което той би изпълнил, не джоджи. докато останалата част от песента просто крещи джоджи. което разбира се, е самият смисъл на колаборация. истински прекрасна песен, лесно ще ми стане фаворит, 10/10, чакам видео!

(тук въобще не излезе клипче, съжалявам :( )
11. XNXX 
също като r.i.p от първото слушане много ми хареса и вече ми е един от фаворитите.в началото на песента, както и в отделни моменти на заден фон, може да се чуе инструментала на pills, като това е втората песен от този албум, в която може да се чуе pills. което е истински интересно и се чудя защо. първата песен е cant get over you, като в края на първия припев, когато изпява if i cant have you no one can се чува малка част от pills. това може да е една от неотгатнатите гатанки, като първата е коя е клоуи бърбенк (така се казва един от “албумите“ му, качени в soundcloud). наистина харесвам тази песен (май го казах вече), оценка 10/10


12. I'LL SE YOU IN 40 
честно казано, страхотен начин да завърши албума. това е най-дългата песен, но въобще не изглеждаше дълга, а факта, че има намеса и на укулеле ми напомня, че in tongues също завърши с песен изпълнявана на укулеле. друго нещо е, че много хора казват, че началото и други части на песента звучат много на unsaved info - една от неидадените песни на джоджи, още от дните му в soundcloud, което ме навежда до факта, че worldstar money (последната песен от in tongues) е антракт (или интерлюд, накрая така и не можахме да го преведем като хората), което явно означавало, че има продължение, като unsaved info e продължението, понеже worldstar money завършва с i dont wanna die, а unsaved info започва с i dont want to die. от този факт можем да извлечем, че ill see you in 40 е новата версия на unsaved info, продължавайки worldstar money с факта, че също е последна песен от албума. или някак си е искал да направи връзка между двете песни. но това са само теории и няма как да ги разберете, ако не чуете трите песни поотделно. та крайна оценка, разбира се е 10/10. прекрасна песен със страшно красив инструментал и вокали, да не говорим, че от всички уж тъжнозначещи песни, тази е единствената, която можа леко да ме разчуства и за малко да се просълзя (а между другото много ревах на worldstar money).

обща оценка: не мога да сложа албума само в една категория, имайки предвид, че някои песни звучат толкова различно от други, но мисля, че самият албум е сложен като р&б. наистина се радвам на албума, и нямам търпение всички песни да ми се забият в главата, поне ще имам нещо за слушане, понеже съм в отвратително застояло музикално състояние (като доказателство е факта, че веднъж цял час по математика слушах дара). до колкото моите математически знания се открояват, общата ми оценка от всички песни е 90 от 100%. наистина имаше някои (поне по мой вкус и мнение) слаби песни, но за разлика от тях последните няколко песни бяха прекрасни. не мога да определя любима, но мога да кажа, че no fun най не ми харесва от страна на мелодия, другото си е окей. нямам търпение за видеа, интервюта и тем подобни, както и ако някой се чуди какво да ми вземе за коледа, все още нямам нито in tongues, нито ballads1, така че се чувствайте поканени.

:)
вик

четвъртък, 27 септември 2018 г.

правете се на изненадани

очаква се в момента да се упражнявам по френски, но вече разбрах времената и не ми се занимава, плюс че като започна да търся упражнения за пасе композе и импърфе, винаги ми излизат упражнения с думи, които трябва по 15 хиляди часа да търся в речника (виктен от бъдещето: контролното беше тъпо). а ние уж казахме на госпожата да подбере текстове с по-лесни думи (виктен от бъдещето: имаше такива текстове, но не и моя). сега, едно нещо за френския е, че граматиката е окей, разбирам я, справям се, но не мога ама не мога да запомня думите. като цяло думи много трудно помня, дори и по немски и това ме дразни, понеже лексиката е най-важното за един език. малко по малко обаче става, ама не мога по хиляда думи. че и във фенския да имаш един глагол то ще се спряга по хиляда различни начина. защо?? защо?? но не съжалявам, че избрах френски за втори език, вместо английски. много не се нуждая от английски, защото уж хъхъ смятам, че го владея на добро равнище и щях да се дразня постоянно да правя хъхъ лесни за мен неща.

нещо ново в живота ми е, че днеска както си ядох таратора (нали все пак супа е, няма нищо твърдо в нея) и един зъб съвсем леко се счупи. и сега мястото изглежда толкова празно и венеца е малко оголен, ама не... толкова. просто не искам да ходя при зъболекаря, защото ме е страх от зъболекари (колкото и да се познаваме) и ами, не ми се занимава много. тъкмо приключих с гледането на един влог от елена тейбър и имам толкова много въпроси. в клипа изпи няколко сока за деня. защо? защо?? някои хора постоянно повтарят как трябва да пием по еди си колко литра вода на ден, тя се тъпчи с някакви сокове. не ти ли става тежко, елена? стомаха ти не се ли издува изведнъж, сякаш си изяла пет килограмова пържола? американците са много странни и това не го осъзнавам чак сега. друг въпрос, който имам за толкова много американци е, защо приготвяте всичките си учебници, тетрадки, лаптоп само и само за да отидете в старбъкс или някое шумно кафене за да учите? направете си кафе вкъщи на спокойствие и там учете? как могат американците да хвърлят толкова пари за старбъкс. че и специално да ходят там да... учат. друго нещо, което не разбирам е, добре ясно, за университет или колеж ще ти трябва лаптоп, ама за какво ти е лаптоп за училище?? и как търпят те да си  го носят толкова време и да не се притесняват за батерията? че и зарядно си носят в раницата. ние ли сме много старомодни или тяхната образователна система е много развита.

като сме на тема раници и училище, днес си пуснах новините, докато простирах (дано мама го прочете това) и дадоха репортаж за това колко тежат раниците на учениците. едно момиче претегли раницата си пред репортерката и раницата и тежеще към 5кг, друго момиче го питаха и нейната беше към 7-8 кг. и това без сборници и други помагала, които им искат. теглото на раниците и голям проблем от както се помня, та защо чак сега се сещат, че... :0 раниците са твърде тежки и много деца лесно се прегърбват от тях. не стига, че и чиновете са неудобни и сигурно вече имам няколко криви кости на тазобедрената става и краката (реално е невъзможно, но се надявам да разберете какво имам предвид). та за намаляване теглото на раниците предлагат всички ученици до седми клас да си имат шкафчета, където да си оставят учебниците. което е добра идея, но идва и един проблемен момент, в който осъзнаваш, че си си забравил учебника в шкафчето. не че аз имам някакво мъдро решение, но това е един пример. помня, че тъкмо завърших четвърти клас, и сложиха шкафчета за учениците до четвърти клас. не че нататък помня колко ми тежеше раницата, реално само помня, че беше наистина тежичка до четвърти клас, но тъпото е, че там където преди учех, всеки час ни беше в различна стая и трябваше да мъкнем и тежките раници с нас, че и физическото също. ау, как се радвам, че вече не уча там. ние си имаме класни стаи и по принцип си слагаме ненужни учебници и тетрадки под чина и там стоят, докато не дойде време за използване. та след толкова много разсъждаване, наистина че шкафчетата са много добър начин за избягване на такова натоварване. ако бях някакъв министър или премиер или нещо такова, веднага щях да извадя картата за електронни учебници, но като цяло съм твърдо против тях, защото а) от ранна възраст могат децата да си увредят очите, б) дори и да са 5-7 клас, технологичните средства (оф, тука говоря за лаптопи и таблети) могат да се счупят много ама много лесно, в) като цяло четенето на екран е много трудно, поне за мен, и дори очите се измарят много по-лесно така, г) пак има опасност от изкривяване на стойката. или просто направете учебниците по-тънки и материала по-лесен. ама те от министерството вече изхарчиха стотици левове за принтиране на още по-трудни учебници, така че няма начин. сега като сме на тема учебници :DD ми напомня, че учителките ни по немски бяха крайно разочаровани от новият учебник по немски за осми клас, понеже е бил пълен с грешки. нещата били грешно обяснени, имало дадени предлози с объркани склонения и такива. защо? кой ги е писал тези учебници? ясно е, че са писани от хор, които не знаят немски, ама да ги одобряват и да ги дават на учениците? уау. много разочароващо. а друго нещо, което не разбирам е, защо трябва осмокласниците да учат философия? аз... просто питам. поне се радвам, че не съм по новата програма. че иначе лошо.

сега ще се отклоня от всякаква тема и ще отдам малко внимание на идващата есен. реално вече астрономически си е есен, но чак сега се усеща и идването и. изведнъж е ветровито и температурите не са толкова високи, а листата много бързо падат. всъщност никой не осъзнава, че листата падат, докато не погледнат дърветата и не видят, че едвам има листа. също така е и сезона на орехите, което означава, че изведнъж всички хора от квартала си разхождат кучетата зад редицата на блокове, в които аз живея, и се озъртат активно за орехи, вместо да внимават къде кучето им ще се изпикае. но е някак сладко, аз лично не обичам орехи, но обичам да ги събирам и търся (това забранявам всеки член на семейството ми да помни). пълна загуба на време, но само още малко шума да се посъбере и вече имаш забава.докато се връщахме от дряново, забелязах изведнъж колко бързо започнаха да падат листата от дърветата, а винаги и срещаме зайчета. странно е, как природата просто знае кога какво да направи. това е като цикъла на живота. косата ни просто знае кога да стане сива, знае кога да пада, тялото на жените знае, кога е време за менструация (даже се съветвах с мама как да напиша това). природата си знае неща, които ние никога няма да знаем. тя действа без нас и със сигурност ще и е по-добре без нас. през половината време даже не участваме в пирамида на хранене на някои животни, нас хората никой не ни яде. сигурно месото ни е много особен и гаден вид. а септември почти свърши и скоро идва панаира, което е почти безплатно щастие. чудя се дали времето ще е гадно на панира. миналата година не беше, но пред години постоянно валеше. природата е цяла малка зелена вселена. мога да я сложа като втория най-голям враг на човека, след самия човек. много хора започват да се чудят и да се опитват да разберат хората, но щом ние не разбираме собствения си вид, защо не започнем с природата? и може би някой биолог има отговор на въпросите ми, но защо? като цяло този въпрос за кой или какво е насадило целия живот в системите ни, се появи още в час по философия. добре, ние се раждаме, но кой ни казва че трябва да живеем и че трябва да... имаме цели в живота, да правим нещо с нас като цяло? от къде знаем какво трябва да правим, от къде са знаели прахората какво да правят, че трябва да оцеляват, а не да са еднодневки. наистина те подтиква към чувството за някоя по-горна сила. а сега мисля да свършвам, защото май и аз не знам какво пиша вече и че няма като цяло смисъл на това, което пиша. а сега ще си гледам вип брадър.

:)
вик

понеделник, 24 септември 2018 г.

в последно време слушам #4 (съжалявам, знам че тези постове събират най-малко четения ама аз обичам да ги правя)

а това го обявявам за най-обърканото и разбърканото в последно време слушам. а в момента много добре се обвих в одеяло и се пльоснах на дивана и пуснах телевизора за ~фонова музика~ ама нещо имам чувството, че твърде често пускат реклами. та превключих и на радиото и след пет минути се осъзнах, че слушам реклами по радиото. вчера даже прочетох един туит: “много се дразня, когато си гледам 15 минути реклами и ми ги прекъснат с филм“ (може да не е абсолютно точно изказването, ама ще дам линка към него). понякога се чудя дали планират кога да пуснат реклами, когато дават някой филм или сериал или просто ей така ги пускат, когато трябва. защото вчера се случи да изгледам един филм по телевизора (отдавна не е правено това от мен, не мисля и скоро пак да го правя) и, когато филма прекъсваше за реклами и го пускаха отново, изглеждаше толкова странно. сякаш са отрязали някоя част от филма. как въобще дори се сдържат да не пускат реклами по време на новините? много странно...
сега към музиката

1. you should see me in a crown - billie eilish 
знам за тази песен отдавна и като цяло отдавна се запознах с музиката и творчеството на били, но има нещо в самата персона, което ме отблъсква от тази певица. не знам дали е възрастта и, начина по който гледа толкова умряло, факта че косата и сигурно е толкова умряла колкото и нея или стилът и на обличане (сякаш си е облякла някакъв дизайнерски чувал), но едвам скоро се натъкнах на песента в ютюб и си казах е сега, ще гледам видеото само заради паяците, които я лазят. (за което имаше голям спор дали това е насилие над животните ама??? за първи път виждам хора в интернет да защитават паяците, не да ги размазват с крака си) но песента много ми хареса, че чак за малко да се навия да чуя и останалите и песни (знам само copycat), ама още не е станало. помня, че и lovely се опитах да слушам, ама беше много скучна. та за самата песен и защо я харесвам, ами просто харесвам самия начин на пеене, иначе текста е пределно тъп и за малко да намразя самата песен заради текста. ама си струва да се изслуша.

 2. Lucid Dreams - Juice Wrld 
нито знам дали така се пише името на артиста, нито знам дали въобще го нацелих, ама тази песен е много известна и аз също знаех, че съществува, само дето наскоро я чух за първи път и ми хареса много. нищо друго не се заех да слушам от този артист и нищо не знам за него и честно казано не ми се занимава :D ама песента е хубава

3. Slow Dancing In The Dark - Joji
няма как да не включа това произведение на изкуството тук. когато джоджи пусне и албума си ще го включа отново и тук, а впрочем нямам търпение и за албума. толкова време слушах in tongues постоянно, сега е време за малко нова музика. не че не обичам и другите песни, ама да. а пък няма как да кажеш, че тази песен не е прекрасна. те всички негови песни са прекрасни, но тази имаше толкова различно настроение и самата музика дори беше много извън стила на джоджи. от начало може да не ти хареса, но след няколко слушания е страхотна и не мога да спра да си я тананикам в училище. а частта "when im alobe slow dancing in the dark / dont follow me you'll end up in my arms" ми е любима, защото 1) е толкова сладка и 2) е също така някак романтична? но няма как да отречеш, че текста на песента не е написан от самия Господ. също така нека поговорим и за видеото малко. толкова е красиво? дори самата корица на песента е прекрасна, как може? обичам обичам обичам го.

4. Celoso - Lele Pons 
срам ме е, ама страшно много ме е срам. защото аз съм от онези хора, които толкова не харесват леле понс, но все пак изслушах песента и, защото може би ами може би нещо интересно има в нея. леле. песента много ме изненада и не мога да опиша чувствата си в момента, понеже песента е наистина страхотна, а самата певица не е. въобще не знаех, че леле може да пее толкова красиво, и имам чувството, че ако се бе заела с музика, а не с комедия (то нейното не може дори комедия да се нарече), щеше да има много повече фенове и хората нямаше да я мразят толкова. дори съм от хората, които не харесват и нито се впечатляват от латино музиката. единственият латино артист, който харесвам май е дженифър лопез. а и питбул. дори и не знам колко латино се очертават те, но единствено тях харесвам от този стил музика. сега, леле понс ще трябва да я изчакаме да направи още няколко песни и тогава май ще съдим и способностите и в музикалната индустрия, но за сега много ми харесва песента и (тук щях да напиша и името на песента ама не знам дали е селосо или челосо, тя май го казва със с). така че харесвам леле понс, дори и не иронично. и не мога да повярвам, че това изречение изскочи изпод пръстите ми.

5. Tomboy - Princess Nokia 
мис нокия я знам от много отдавна и даже много харесвам една друга нейна песен - brujas, но чак сега се заех да изслушам и други и песни. изслушах дори и a girl cried red, ама нищо не помня от песните, някои ми харесаха де. всъщност самата песен е много тъпа според мен. повтаря едно и също нещо като припев, но останалата част от текста има малко смисъл и ми харесва. самият ритъм е хубав също и много харесвам гласа и. мисля, че тя заслужава повече внимание, защото е настина талантлива а песните и (колкото и тъпа да е tomboy) са много зарибяващи.

6. In My Mind - Dynoro & Gigi D'agostino 
тази песен я чух в колата, докато тръгвахме за баба. нали знаете радиото, никога не казват коя е песента и нямам и шазам на телефона си, камоли и интернет, та просто направих видео на песента и после я проверих с телефона на мама. мога да кажа само едно нещо: уау. ни помня последния път, в който такава песен ми е харесала, че и любима да ми стане. нямам думи просто, трябва веднага да си я пуснете, уникална е ааа. просто спри да четеш това, то и без това скоро ще свърши и веднага намери тази песен и си я пусни, това мога само да кажа. 12/10, шест звезди.

та това беше от мен този път, сега се опитвам да слушам новия албум на brockhampton, но само дето страницата им в спотифай стои отворена и не мога да се накарам да натисна плей. а също така сега сменям канала по телевизора, защото пуснаха years & years и музиката им никога не им е правила впечатление и не разбирам какво толкова им има за харесване. хм
окей, чао
:D
вик

събота, 22 септември 2018 г.

планетно-книжен йаг

сегашната събота е една от странните, понеже ми е много студено, станах много рано и даже в момента стоя в дневната, не в стаята ми и “гледам“ филм на телевизора. всъщност телевизора стои включен само за фонова музика, че не обичам тишината. и също така одеялото на сестра ми на елза и анна обвива краката ми защото главно те замръзват.
рових се из някои блогове и докато разглеждах топчо, се натъкнах на един доста интересен таг, който всъщност оригинално е сътворен от марти (толкова ми е странно да използвам имената на хора, които лично не познавам хххх съжалявам). всъщност хората, които са тук от както ми същестував блога, трябва да помнят, че преди фона ми беше един тъмен на нощното небе. а иконата ми винаги май ще си стои на сатурн. и преди да забравя, нека тагна някой, докато имам възможността. та тагвам ева (май отдавна не е правила тагове и не знам дали дори ще го направи, ама е поканена) и зин (не я тагвам, аз я предизвиквам), дано го направят :D ! 

Меркурий - най-малката от планетите в Слънчевата система 
Любима малка книга (под 100 страници) 
хмм, по принцип обичам късите книги, които са под или точно 300 страници, но единствените по-тънки от това книги мисля, че са онези малки черни книжки от penguin books, кито събират малки класики от целия свят. притежавам животът на един глупак от акутагава (въпреки че отдавна не е при мен, все пак си е моя), някакви пътеписи на марко поло и антигона. много са тънички и сладки. 

Венера - обратно въртене 
Книга, за която мнението ти е на обратно от това на мнозинството
ох, тук мога да изброя толкова много книги, за които различни познати (също любители на книги) са ми говорили толкова много пъти, но накрая си ги купувам и прочитам и изобщо не ми харесват. не го правя нарочно, реално ако купувам книга се надявам да ми хареса и затова си я купувам, щом толкова са ми я хвалили, но явно имаме различни вкусове, а и отдавна не харесвам книгите толкова лесно. един чист пример е тайната история на дона тарт. тук много хора ще ме разберат погрешно. харесвам тайната история, мисля че дона тарт е прекрасен писател, но имаше една част от книгата, в която просто главното действие и самият сюжет приключи и книгата продължаваше още 200 страници нататък, които бяха (според мен) тотално излишни. много искам да прочета и други книги на дона тарт, но ме тревожи, че няма да ми харесат, защото са дълги. друга книга е елинор и парк, отдавна я прочетох, но не ми хареса, беше много проста и клиширана. трета книга е самодива, която ми изглеждаше на някакъв фантастичен любовен роман с вампири, само дето (не помня дали така беше) нямаше вампири. нещото, което ме издразни за книгата, бе че през първата част (аз реално не прочетох втората) се разказваше главно за любовни интереси, а двете момчета се държаха толкова гадно с главната героиня, като (най-ясно помня това) те нито я познаваха, но я въвличаха в интимна връзка. да не забравя и веднъж г-дин любител за малко накара героинята в сексуални действия на публично място, пък и беше някакъв заден двор на чужда къща (отне ми доста време да сътворя това изречение в най-лекия и приличен смисъл на думите). самодива беше страшно голямо разочарование за мен. и последна книга е вестители на цветелина владимирова. купих си я нова за 5лв в габровския хеликон и много се вълнувах, понеже бе българска авторка. всъщност книгата не ми много хареса, много бавно се точеше и стигнах на половината и. зин също не хареса книгата, но накрая прочете и трите книги от поредицата, като заяви, че другите книги са много по-хубави, така че може и да си струва. 

Земята- нашия дом, единствената годна за живот планета
Книга, в която би живял
още, когато прочетох въпроса знаех отговора ми и това е във вселената на рик риърдън с пърси джаксън, семейство кейн, магнус и хотел валхала. други хора отговарят хари потър или хобит, но 1) не съм чела тези книги и 2) реално израснах четейки 39 ключа и пърси джаксън, но пърси е по-забавно. 

Марс - нови открития, променящи представите ни
Книга, за която мнението ти се е променило с времето

ако мнението ми се промени по дадена книга, то ще е защото изведнъж осъзная колко не ми е харесала и колко тъпа е била. някои книги просто сменям звездите им в гуудрийдс, но реално не помня кои са, затова просто ще изредя някои, които ми изплуват ей така в съзнанието. веднага идва в главата ми всички наши места, след това мед и мляко на рупи каур (така ли се произнася, съжалявам). много често въздържам мнението си за някои книги, които всички харесват и мед и мляко е една от тях. 
то
ако и аз 
така 
пишех 
всички могат 
да ми се клонят
ама не пиша така и смятам, че такива поети (или поетеси) (тук няколко индивида ми изплуват в главата от българската ред колегия) въобще не са поети и хартията просто заминава на вятъра. 

Юпитер - най-голямата сред планетите
Най-голямата книга, която си прочел

обичам да гледам дебели книги, но четенето им е малко трудно, понеже са тежки и мнооого дълги и могат да ми доскучаят. две много дебели книги са мидълсекс и парижката света богородица, които са ми едни от най-любимите книги. също така притежавам и граф монте кристо, която е огромна и тежка. както и книгите за героите на олимп са много дебели, но много не помня по колко страници са, само че много красиво стоят на рафта ми. 

Сатурн - най-красивата планета
Любима книга на космическа тематика

(о моята планета) това е много ама много лесен отговор и това е звезден полет на мелиса ландърс. помня че много отдавна я прочетох и нямах търпение за втора част (която все още не знам дали е издадена в българия), някои хора я смятат за много клиширана, но аз много си я харесвам и страшно много я обичам. препоръчвам я на всички. всъщност не помня много за какво се разказваше, ама пътуваха през вселената и беше много интересно и много добре написано. 

Уран - ледено студена
Книга, която не е ти е въздействала и бързо си забравил

оха, това е доста сложен въпрос, защото доста книги просто ей така чета и после забравям, а те стоят ей така на рафтовете ми. не че мразя тези книги, просто не са ми харесали и не са ми направили впечатление. някои книги на лорън оливър (поредицата делириум е такъв провал), 13 причини защо (нищо интересно няма в нея), почти всички книги на джон грийн, без къде си аляска, май тя най-много ми харесва, а дори не я харесвам толкова много, ние, лъжците (имаше само един момент в книгата и това беше краят), сезонът на злополуките (това е голям спойлър, но смятам, че дори да имаш осиновен брат или сестра, пак се води за инцест ако се влюбите един друг и това е отвратително), сезонът на костите (тая книга въобще съществува ли), лабиринтът (много скучни, само дето изглеждат много дебели и тежки, иначе едвам прочетох първите две книги). мисля, че ви стига да соля толкова много книги. 

Нептун - мрачна и ветровита
Книга, която те е накарала да настръхнеш от страх, тревога

никога, ама никога не ми е минавала хорър книга през очите. имам някои книги на стивън кинг, ама 1) не ми се четат, 2) разбирам, че е добър автор, ама не разбирам цялата врява около неговата литература. четох анна в рокля от кръв, но тя май не се брои за нещо страшно. всъщност съм от хората, които смятат, че няма как книгите да те карат да се тресеш от страх. ти ги четеш, не ги гледаш, като някой страшен филм, нито има звуци, които да те стряскат. ама това може да е само защото не съм чела хорър книги. не знам, променете ми мнението. 

и тук ще си позволя да сложа лично и плутон, защото обичам тази малка планетка и не ми харесва тя да е изключена 
Плутон - махнаха и категорията планета, защото от НАСА са тъпи 
Книга, която повече хора трябва да знаят и всички забравят
тук аз няма как да не кажа гордо мидълсекс, хора, просто прочетете тази книга, страхотна е, страшна е, обожавам я и повече хора трябва да знаят за нея. също така книгите на тери пратчет, защото са много забавни и реално само вече малко по подрасналото поколение знае името му. други две книги, които обожавам и са много късички и приятни са чужди очи и чужда влияние. разказва се за едно момиче, което има заболяване - заспива безконтролно (не помня как се казваше болестта, опа ), но докато е под влияние на състоянието си, тя се вмъква в очите на хората и вижда това, което и те. разбира се, тя не избира чия гледка ще види, но веднъж се вмъква в очите на човек, който планира убийство. страшно интересни са и много отдавна ги прочетох, но явно много ама много са ми харесали, щом и досега ги помня. друга книга, зо която мисля, че и преди съм казвала, е нещо по въпроса за медузите. главният герой е малко момиче, чиято най-добра приятелка се удавя. тя обаче е сигурна, че не се е удавила и започва да търси други възможности. много красива книга е и много си я обичам. 

:) 
вик

???? / ????

17.09.2018
не знам какви снимки да сложа

нещо в мене напираше да напиша 15 вместо 17, но накрая се спрях. а и сега се чудя от къде и как да си взема помагалата за български, не че нямах цяло лято де ама редно е да правя неща за училище само по време на училище.
ето как протича един първи учебен ден при нас: нареждаме се в вътрешния двор,влизат осмокласниците, пускат химна, знаменосците идват, спират химна, има няколко гостуващи от общината или от някой друг политически ранг, казват се речи, благодарности, които колкото и да искаш да ги чуеш, реално е невъзможно да ги чуеш, защото всичко около тебе мълчи само на химна, после осмокласниците полагат клетва, знаменосците се оттеглят и всички си влизат в новите класни стаи и се борят за чинове. може би реда е сбъркан, но дори и след четири години пак няма да го запомня, защото по принцип се старая слънцето да не ме опече. тоя път нямаше слънце (благодаря), ама пак много не слушах, само малко хванах от речта на някакъв политик, който започна и завърши речта си с думите “първо подредете стаята си“ или нещо такова. ама звучеше много мило и реално много мотивиращо, ама разбира се почти нищо не чух.
много се зарадвах да видя класната си, а новата ни класна стая всъщност се оказа много по малка от колкото си мислех. и е задушна, ама има големи прозорци и прозорци, които се отварят нагоре, което е хубаво. и сега осъзнавам, че пиша като бебе, ама ме боли главата и се чудя от колко часа започва вип брадър. а и чиновете на нашата редица изглеждаха толкова натъпкани и всяка друга програма изглежда толкова разнообразна в сравнение с нашата. (малко да се оплача) вторник последните четири часа имам два часа френски и после два часа немски и от сега усещам как мозъка ми ще се спари и няма да мога да различа кое е немски и кое е френски. само да не започна някое изречение със жу бин. а пък сряда имаме три часа немски подред и после час на класа :( ех. какво друго да кажа, облякох пола и сутринта не ми хареса ама накрая ми хареса, а мисля, че на снимките ми за бележника (който още не е купен) изглеждам като видял чудовище. или аз просто така си изглеждам. до сега обвивах и надписвах учебниците и тетрадките на сестра ми и също така си купих еманципирана магия, която е трета подред от света на диска и много се радвам и нямам търпение да я започна, въпреки че илко ми предложи, че госпожата по биология ще започне часа утре с „контролно следващия час“.

19.09.2018
има едно златно правило в българското образование и това е, че първата седмица на училище не се учи, не се правят контролни, домашните са лесни. разбира се, само учениците следват това правило. вчера първи час имахме биология и госпожата (както беше предвещано) започна часа с това, че другият час контролно, което беше днес. затова и вчера не писах, защото цял следобед и вечер учих. понеже уча в езикова паралелка, учебниците и материалите се водят с една година назад, нека ви представя биологията за девети клас: бля бля екология растения биоценоза бля бля БИОХИМИЯ ДНК РНК ПРОЦЕСИ КОИТО ОЩЕ НЕ МОГА ДА НАУЧА. миналата година първия срок си използвах тетрадката още от девети клас и си взех нова за втория срок, по някаква необяснима причина обаче, не намерих старата тетрадка и се водих по това, което госпожата отгоре отгоре каза и от гугъл. затова и единственото на контролното, което не знаех беше от първия срок :/. ама мотото на нашата гимназия е „здраве да е“ така че здраве да е!
всъщност освен в осми клас, тази година доста пари похарчихме за учебници и предстои още доста да похарчим. защо трябва учебниците по география и физика да ги ползваме в 12 клас? защо въобще имаме география и физика в 12 клас, а химия и биология ги има само под зипове или там сипове или както се води? много разочароващо. а защо нашия клас има и зип математика? а клас имат само два часа математика на седмица, ние три. че и различни неща щяло да учим в обикновените часове математика и в зипа. не че не обичам да виждам класната си, ама днеска още в училище започнах да си пиша домашното и осъзнах, че 1) квадратната формула трябва да си я татуирам на ръката, иначе по цял час питам около мене “каква беше тая формула бе“ (тук щях да напиша да си я татуирам на челото, ама така няма как да я виждам) 2) много от материала от миналата година е бил забравен и сега много не ми се припомня. цяло междучасие преди философия се хилихме как ще си дръшаме главата, докато измисляме есета и учим по предмета, но господина е готин и се надявам да ми харесват тези часове, защото всички други предмети от философския цикъл са ми или омразни.
понеделник вечерта започнах да си съчинявам отговор на немски на въпроса “как прекара лятото си?“ за да не заекна, когато госпожата ме попита, но тя въобще не попита и много се радвам за това. а като че ли обстановката в класа в часовете по немски е станала много по-приятна и първичните страхове от госпожата заминаха много бързо. (:DDD  кой не го е страх от госпожите по немски. или немския като цяло)
за сега нещата, които трябва да правя са: 1) да си оправя бележника, 2) да се науча да казвам, че вече не съм 10 клас, 3) да си пооправя стаята. пожелайте ми късмет. а и за контролното по български утре.

20.09.2018
на 17-ти си сложих химна на България за тон на алармата, защото всеки става на химна, и всъщност днес, когато си изключих втората аларма (която звъни с химна) наистина ми стана гузно, но не знам до кога ще действа този трик. главно сутрин не ми се става, защото 1) под завивките ми е много по-топличко, 2) навънка е студено. засега не сме стигнали до времето, в което ставането сутрин е трудно, защото ми се спи. днес не знам за какво ми се мрънка, освен че ми е супер студено и това идва от ходилата ми, които са по-студени и от ледовете в антарктида, въпреки че обух два чифта чорапи.
тази година особената ми мания ще са папки с копче и помагалата по литература, защото са новички и красиви и не искам никога да не си прегъват ъглите. и нямам търпение да стане една идея по-студено, за да си обличам един нов и много дебел суичър. гадното на този период е, че сутрин е страшно студено а следобед става страшно горещо. а в класната ни стая става задушно и не може да се стои в нея.
днес ни беше първият урок по философия и мина много бързо, защото господина говореше и говореше а аз истински замислено стоях с глава подпряна на юмрука ми. интересното е, че осъзнах, че не ти трябва много много знания за философията. реално ние всички съдържаме малко философия в ума си. и всъщност философията обобщава доста научни полета. о после много разсъждавахме и спорехме дали се казва надгробен или следгробен живот. то се оказа, че е задгробен. и не знам ама май си спомням, че училището е за да ни направи по-умни, не по-тъпи, ама след този спор май вярвам в обратното твърдение. (аз бях за надгробен)

преди да започна да пиша и частта за петък, нека ви представя грозната истина за моя ученически похват: пиша това на леглото си, като един истински принадлежен и отдаден блогър (вече мога да си загърбя всяка работа за да се занимавам с блогърство), но реално го правя, защото бюрото и стола ми са окупирани от учебници и тетрадки и книги и дрехи, а мене ме мързи да ти разчистя. не че то като ги разчистя няма да ги разхвърлям пак след два часа, когато започна да си уча, та затова. и е осем часа сутринта.

21.09.2018
като кажа че не знам каква снимка да сложа
значи не знам каква да сложа
днес дядо има рожден ден и изведнъж се сетих сутринта, когато госпожата по френски ми даде да чета някакъв текст за освобождението на България. (което в момента на писане е днес, и се навършват 110 години) всъщност госпожата попита кой иска да го прочете и аз го взех с мисълта, че е да си го четем за себе си. така де. всъщност много се старах за домашното ми по френски и май вече (най накрая...) разбрах разликата между пасе композе и импърфе, за което много се гордея и нямам търпение да си направя контролното във вторник. само малко формирането на глаголите е страшно.
а толкова много се вълнувах за литература на немски, но накрая си карахме немски, защото нямахме учебници. успях накрая да си взема и учебника по литература, който е много красив на външен вид, на съдържание не знам обаче. имахме и физика и много ама много се радвах на чувството, когато знаех, че нямаме физика и не караме физика. преди много си мислех, че мразя историята като предмет, но реално мразя само помненето на годините. истината е, че мразя физиката, от една страна защото не я разбирам, от друга защото много неща рисуваме в тетрадките си и ги погрозняваме, от трета страна защото формулите, смятането и всички тези мерни букви нито ги помня, нито мога да ги използвам. някак си обаче последната година успях да навържа шест за годината и се моля тази съдба да ме освети и тази година. ще учим за светлина, което е някак яко, ама си спомням, че някъде седми клас учихме пак нещо сходно, и ако от електростатика не разбирам нищо, то от светлина грам идея си нямам. може да очаквате много мрънкания за физиката, понеже ще я имаме и 12 клас и също така, когато уча или слушам в час по физика, имам чувството, че очите ми започват да гледат в различни посоки от неразбиране.
нещо, което открих е, че ние имаме математика зип (май вече го казах), докато примерно а клас имат по два часа математика седмично, ние три. не разбирам защо до седми клас математиката беше толкова важна, а като мина матурата и всички забравихме за математика. не че искам матура по математика, ама е тъпо за един седмокласник да се мъчи с математика И български, а после да се мъчи само с български и каквато си лесна матура там си е избрал. нли всички можем да смятаме и помним таблицата за умножение? за какво ни е геометрия, освен за да си смятаме колко големи ще са ни квадратчетата на таблиците в тетрадките. та много се отдалечих от зип-а, всъщност госпожата донесе лаптоп и (сега в момента не мога да се сетя) онова прожектор ли как се казваше. и сме гледали и решавали функции. това поне е малко по-лесно от физиката, въпреки че и функции мразя, защото тази година не разбрах кое е под нула и кое е над нула, че пък и равно на нула да е. много искат. ахмаха.
за какво друго да се оплаквам, ами посетихме баба и дядо за рождение ден на дядо и те си имат зайчета и кокошки, ама зайците ги е страх от мене и това ме стъжнява. а те са с такива големи уши и са толкова пухкави и големи. как може. също така видях едно много късокрако пухкаво рижаво коте, което не изглеждаше да е улично, защото беше чисто и много ама много меко. да можех да си го взема.

чао за сега :D
вик

понеделник, 17 септември 2018 г.

още един ден яли, пили и се веселили (уау каква седмица)

всъщност отдавна намислих много забавно заглавие за тази публикация, ама за това ми трябваше точния брой християни в страната или поне православни християни в света така че сега ще трябва да измисля някакво друго заглавие, ти чакай тук. 

тази събота покръстихме сестра ми и всъщност много се чудех дали да пиша за това, ама накрая с развиването на действията си казах, че ще напиша все пак нещо. кръстихме а в соколския манастир (преди няколко седмици разбрах, че така се казва, въпреки че много пъти съм го посещавала) и нека опиша чувството за тези, които не са го посещавали: първо, че етъра и манастира са много близко и може първо да посетиш етъра и после да се качиш към манастира или да се качиш на манастира и после да слезеш на етъра. самият манастир не е толкова голям, влизаш през една арка и виждаш две магазинчета, от дясно продават всякакви захарни и сладки неща, от ляво продават ?? магнити, сувенири? да. и всъщност както влизаш се натъкваш на много пътеки и едно от най-символичните места/обекти на манастира е чешмата, която е построена от Колю Фичето и има няколко страни от които тече студена (и много вкусна!!!) вода. предишния път, когато се качихме на манастира за да питаме за кръщенето, с тати се натъкнахме на изумителният факт, че на ъглите на чешмата са издялани птици. а след още толкова умуване май достигнахме до решението, че тези птици са соколи (mind=blown). но докато си се любуваш и снимаш на чешмата се сещаш: ами къде е църквата? и изведнъж сливайки се с небето забелязваш и синьо-зеления купол, излизащ от земята. така де, до църквата се стига по стъпала (надолу) и всъщност гледката от там излиза да е много приятна. вътре за църквата не знам какво да кажа, обикновена православна църква, само дето забелязах на единия ъгъл на покрива отвътре изрисувана главата на лъв със шест криле, което беше много странно, ама предполагам има някакъв смисъл.

моето кръщене се било състояло на 25 септември 2005 година, като аз и мама всъщност си мислихме, че беше хем някъде ноември, хем някъде 2006 година. защото помня, че беше много студено и реално го п о м н я и си мислех, че изглеждах по като 5 годишно. а и моето кръщене беше в батошевския манастир и там винаги беше много ама много студено. отдавна не сме се качвали там, но е наистина красиво място. та обратно на кръщенето на сестра ми. всъщност искахме да я кръстим на 14-ти, понеже тогава има имен ден, ама то се пада петък и така кръстниците и другите гости нямаше как да излязат от работа, затова стана 15-ти (добре че не учим). всъщност попаднахме на много добър поп? светец? оле не ме бива в тия неща ще питам мама. значи свещеникът, който ни се падна беше много мил и обясняваше всичко на сестра ми, която много я беше срам. аз на моето кръщене помня че 1) не знаех въобще какво става (явно защото бях на четири), 2) не ми харесваше как попа пееше и какво говореше (хем защото не разбирах, хем защото не ми пееше детски песнички), 3) всичко мина много бавно и когато ме преобличаха ми беше много студено, 4) през цялото време носех едно розово дебело горнище. също едно нещо осъзнах: когато кръщавахме едно друго дете аз се скъсах от рев и си мислехме, че беше защото бях много болна и много ме тресеше (много съжалявам) и после като се върнахме спах два дена без почивка. ама сега на кръщенето на сестра ми пак за малко да се разрева, само дето не исках така да се излагам на 17 години да рева в църква и не обичам да подсмърчам. не мога да кажа, че всичко мина бавно, ама краят дойде по-скоро, отколкото си мислех. на мене ми се падна честта да раздавам питката и всички я харесаха, други си взеха по няколко пъти.

та да, кръщене като кръщене, после отидохме да се почерпим на място, което всички нарекохме “рибен ресторант“. всъщност имаше и развъдници на риба (рибарници??) и по едно време с децата просто излязохме да видим рибите. всъщност малко се разочаровах, като видях че няма суши (не знам и аз какво да очаквам) ама си поръчах таратор и пилешки хапки и таратора беше просто божествен. дори сега ми се дояжда от този таратор. нито много гъст, нито много воднист, с чесънче и дори имаше копър ама въобще не се забелязваше присъствието му. из ресторанта се шляеха две котки, една рижава и друга с много малки уши и кафеникава. тази рижавата по-често я виждахме и повече я галехме, ама накрая тя ме одра (:////) и се отказахме да я галим. а имаше и нещо като кокошарник - гълъбарник и чупехме орехи и хранехме кокошките. сега, не знам дали е редно да даваш на кокошки и петли орехи, ама те ги ядяха, така че може би трябва. а и имаше много бели петли (=жълти пиленца) и един вид кокошки, които имаха пера и по ходилата си, давайки им вид на онези диско танцьори от миналия век, които ходят със шарени ризи и широки панталони. поне на това ми приличаха кокошките. а гълъбите си хвърчаха и ни гледаха като недомаслени, когато започнахме да им гугукаме. а после отидохме на кауфланд  успях да загубя и двете си баби (явно са много добри на криеница, защото три пъти обиколих магазина и не ги видях и веднъж). та това имам да кажа за събота, сега понеже е неделя нека да напиша нещо и за днес.

първо, че не мога да повярвам, че утре е първият учебен ден. добре, че само на този ден се налага да носим бели ризи и да се обличаме що-годе прилично, защото иначе сестра ми има униформи и не я виждам следващите седем години. та утре трябва да видя дали ще си намеря от някъде учебник по физика, а и да си намеря много добър чин (иначе цяла година ще рева)(аз и без това ще рева цяла година), също така най-накрая да ми дойдат дрехите от h&m, защото (показвам си несъществуващия часовник на китката) иначе ще се караме, не стига че тая тъпа доставка е седем лева, ами и две седмици я чакам, да не би да идва от хонг конг? (това само определи хора ще го разберат). също така от сега да кажа, че най-голямата грешка на живота ми бе да вляза в немска паралелка. чак сега резултатите се показват, а (примерната) програма изглежда хем много скучна и еднаква всеки ден, ама и натоварена. и сега дори колкото да се радвам на факта, че имам понеделник и петък по седем часа, вече имам автобус само след осмия час (освен ако не си ги взема от автогарата, ама това ми звучи просто невъзможно, предпочитам да чакам един час в някое кафене до училище, отколкото да давам три лева), така че няма смисъл да се радвам ://. сега като имам (ще) имам по десет часа на седмица немски, имам чувството, че отново съм осми клас, само дето тогава часовете бяха по 20 на седмица. а и хем не знам какво ми е мнението за новата ни класна стая, понеже е много различна от последните три и май зимата ще измръзваме, а лятото ще се пържим. и сега е много скоро до осем часа вечерта, така че приключвам това, мия си косата и утре се опитвам да си сложа най-естествената фалшива усмивка и да опазя цветето за класната в добро състояние в автобуса. до всички започвайки училище или лекции утре (абе кога почват лекциите, това е много странно): успех и приятно учене. (:DDDDDDDDDDDDDD)

вик
:DDDDDDDDDDDDDDDD

събота, 15 септември 2018 г.

три дена яли, пили и се веселили

чрд

9/09/2018, 21:46ч.
питате се защо може би започвам един пост за рождения си ден, в деня преди него. всъщност не знам, по-скоро ми трябва малко време да се поразмисля върху рождените дни, остаряването и да рефлектирам 16-тата ми година на този свят. всъщност помня, кога с галя си казвахме леле има две седмици до рождения ти ден, а сега има няколко часа до съдбовния ден. а и също така цял ден чета и съм в главоболие, та си давам малко почивка. дните понякога идват по-бързо, когато не ги мислиш, но разбира се, аз си ги мисля. идването на рождения ден не е като идването на деня, в който отиваш на почивка или нещо друго, не знам защо, но сега се разтреперих, не знам дали от вълнение или просто изведнъж ми дошла енергията. също така се усетих, че много използвам словосъчетанието „не знам“ често, не знам защо.
нали знаете как онези дисни актьори винаги си имаха от онези фото сесии с балони с формата на 16 и отгоре пишеше нещо като sweet sixteen? не знам защо, ама когато бях дете гледах толкова светло на 16-тия си рожден ден, че като дойде май не ми направи такова впечатление. сега съм *почти* на 17 и някак си 17 изглежда като число по-близко до моите представи. какво да кажа за таз година? хм, беше интересна, усетих и чувството на това вече да си малко по-голям от другите и да притежаваш тези двуцифрия в числото на класа си. други нови неща? посетих нови държави, опитах нови ястия, изведнъж много обичам плодови млека и китайско, а като че ли отново се завърнах в четенето, но явно ми трябва по дълбоко търсене за да си намеря подходящи книжки. какво очаквам от предстоящата година? ох, не знам, просто искам да си сложа хартиена шапчица и да се видя с приятелите си и да ям китайско. и да си сменя вече цифрата в описанието си. а може би вече го направих, опа.

10/09/2018 
така, първо че щях да обезглавя човека, който ме събуди от отвънка, строейки/правейки нещо с мого силен шум. ама иначе щях да спя до 12 часа, така че пак не се оплаквам. ама пък можеше да е И по-тихо. почти целия ден не знаех какво да правя, освен да стоя като секретарка на бюрото си и да чакам някое известие да излезе, за да благодаря. а и надух музиката (този път аз я надух, не съседите) и се харесвах неща от h&m (или хитлер и мусолини, както някои хора предпочитат да го наричат).
хей не знаех, че имам толкова дълъг врат
със сигурност най-трудното нещо в такива климатични условия е да се решиш с какво да излезеш. след като пет минути се чудих, с галя излязохме на решението, че трябва да съм със светлите, които са скъсани на коленете. е пак ми стана топло по път, ама не беше толкова зле. тук имам едно оплакване по повод кауфланд: как може да нямате хартиени шапчици за рождени дни. толкова се разочаровах, че няма как да премина през половината град с такава шапчица и всеки да знае, че има рожден ден. разбира се, гадното на малкия град е, че има много тесни тротоари и е почти невъзможно пет човека да се наредим в една линия и да ходин заедно. добре че ресторанта беше наблизо, че да стоим повече време на маса, отколкото да вървим така. нека представя на кратко нашата малка групичка: аз, галя, лора, меги и илко + много комунистически шеги. защото разбира се, още юли месец с галя си говорихме за рождения ми ден и къде искам да го празнувам, а след много развълнувани разговори как искам един голям плакат на тодор живков, само и само защото ми е смешно да си го имам на плакат в стаята ми (представете си: влизате в стаята ми а до голямата карта на европа лежат тежките очи на бай тошо, а вие сега се чудите дали съм комунист или не (не съм)). та след плаката на бай тошо, аз разбира се отговорих, че искам рождения ми ден да се състои в комуната. но след малко прекарано време в китайския ресторант, бързо се сетихме, че дори и китай е комунистическа държава. как да го опиша: нали знаете, когато се смеете, ама така се смеете, че не можете да си поемете дъх и се гърчите там като умиращ червей. това бях аз, през цялото време, хем защото 1) загрявам бавно (като албански реотан, както са ме кръстили)(не че имаше толкова такива шеги, но пак се намираха) и 2) така си се хиля по принцип, правя толкова грозни лица, че дори и мис грозота завижда. та след като отбележа, че тодор живков е дева, като мен (7ми септември) нека се пренесем към храната, за която си мечтая от два месеца. няма достатъчно перфектни прилагателни за да опишат страхотната китайска храна. не знам какво толкова харесвам на пилешките хапки с плодове и сладко кисел сос, но дори сега устата ми се напълва със слюнка, като си мисля за тях. въпреки че се натъпках. за другата годна си казахме, че ще посетим китайско-корейския ресторант в габрово, защото накрая някакво дете започна да тича и лае между масите. което беше много смешно де, ама предпочитахме ние да създаваме шума в ресторанта чрез хиленето ни.
не знам защо, но някак си кауфланд се оказа като любимото място на всичките ми приятели. просто се разхождаме из магазина по пет хиляди пъти на ден. веднъж на отиване и веднъж на връщане. та след като се пльоснахме на тревата (само аз и галя де, и илко ама тай после седна на пейката) и се уверихме, че дънките ни не са зелени, и дадохме на някои мравки да ни направят снимки, се оказахме отново в това свято място.

като за край на този ден и край на тази част от поста, май е време да се похваля с това какво получих. първо едно цвете, което кръстихме густав (кръстен е на някакъв герой от някакъв филм (защо той май се казваше)), ама така и не разбрахме каква порода е, освен че се грижиш за него като кактус. биографията на илон мъск (за което се шегувах, че такъв милионер искам за мъж, ама всъщност аз искам да стана милионер), цветът на магията, която е първата книга от света на диска, като никъде не я намерих, освен втора ръка, но някак си галя я откри перфектно нова. а и слушалки и чашка и картички и книга за японската катана. а и казах на всички да ми купуват слушалки за коледа и всички предстоящи рождени дни, защото постоянно ги чупя. а на всички други, които си отделиха по две минути да ми честитят рождения ден: благодаря :D

11/09/2018  
всъщност самата същност на заглавието на тази публикация е, че когато аз или сестра ми имаме рожден ден, празнуваме по няколко дни с всички баби и дядовци. като се започне от посещаване на прабаба, до посещаване на баба и дядо в дряново (моля никой нищо да не казва). всъщност отдавна не купуваме торта за мен, но баба беше купила, а почти я забравихме. разбира се, вместо да имам цифрите 1 и 7 под формата на свещички, купихме 24 единични свещички и сложихме 17. разбира се с помощта на сестра ми и кръщелницата ми, които забиваха свещите къде и да е. (така де не им се сърдя, беше забавно) а после разбира се, ми помогнаха и да си издухам свещите. въпреки че нямаше от любимото ми ястие (пилешки пържоли) (не се сърдя), тортата поне беше прекрасна (и много сладка) (не се сърдя). така де, радвам се че поне прекарах рождения си ден с най-близките си (от приятели до семейство) ♥ :) сега нека видим как ще да е на 17.

п.п. съжалявам, ако този пост звучеше толкова слаб, пиша го вече няколко дена и ми беше малко трудно да го напиша (спеше ми се - не мога толкова да говоря за себе си). само се тикам  вече да го завърша, че да го пускам :D. не се гордея много с него, ама, хм. (това е пост пълен с кусури) приятна събота.

: )
вик (вече на 17)

петък, 14 септември 2018 г.

изведнъж ми се четеше и ето какво прочетох

най-хубавото чувства но света: чете ти се, училището е точно зад ъгъла и се опитваш да прочетеш абсолютно всичко, което ти хареса от рафта ти. за една две години насъбрах толкова много непрочетени книги, че сега започнах да се мъча да ги прочета. та един маратон, защото училище започва и тотално отказвам да започна тютюн (започнах го, на 20та страница съм някъде, ама нещо ме кара виртуално да повръщам като се сетя какво прочетох) и искам да си чета димитър талев, ама факта, че само железния светилник ни трябва, ме кара да си губя надеждите за тая образователна система.

1. Фантастична Светлина от Тери Пратчет (Светът на Диска #2)
тази книга я започнах още докато бях в сапарева баня, но след като се прибрах просто я оставих на бюрото ми и я прочетох чак сега. едно нещо за кажа, преди да забравя: много харесвам английското заглавие и повече ми харесва идеята, да бяха направили заглавието подобно на него (the light fantastic, светлината фантастична). какво да кажа. пратчет, класика в жанра. след време прочетох някъде коментар, че това е продължение на цветът на магията (първата книга от света на диска), но всъщност нямаше толкова общо с нея, така че и това не е фактор за тревожене. колко ми хареса? мисля че и дадох четири от пет звезди, добра е книгата, но не е нещо ехееее. много ми хареса края обаче и героите бяха също страхотни. по принцип нали любимия ми герой от света на диска е сам ваймс, ама сега много заобичах и ринсуинд.
любими цитати: 
“[за Смърт] Все още ползваше коса, както обичаше да подчертава, докато Смъртите по другите светове отдавна бяха инвестирали в комбайна.“ -стр. 127

“-Луд ли е?
- Нещо подобно. Но луд с много пари.
-А, тогава не може да е луд. Пожнавам тожи швят- ако шовек има много пари, той е прошто екшентрик.“ -стр. 143

“Уиймз може би имаше коефицент на интелигентност със стайна температура, но успя да разпознае идиотизма от пръв поглед.“ -стр. 168

“Често не знам къде ми е Багажът, такава е участта на туриста.“ -стр. 200

“-Ако ме убиеш, хиляди ще заемат мястото ми - каза мъж, който беше вече опрял гръб в стената.
-Да - съгласи се Коен с разумен тон - но не е там въпросът нали? Въпросът е, че ти ще си мъртъв.“ -стр.208

“Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.“ -стр 229

“Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома.“ -стр.282

2. Японски Разкази 
вече сте информирани кога си я купих и защо. беше хубаво да науча за тези автори, любимите ми автори и произведения са: (разбира се) рюносука акутагава и мандарините, куникида доппо и пролетна птица (много тъжен разказ всъщност), шига наоя и божеството на чирачеството. всеки автор има различен подход и начин на писане, както и различни теми за писане. някои писаха от свое лице, други от лицето на герои, които са създали.оценка 4/5, препоръчвам? да
любими цитати:
“[всъщност това е цитат на стендал, ама беше включен в разказ] Като видя човек, окичен с ордени, не мога да не се притесня! Колко ли жестоки дела е извършил, за да получи толкова много награди?“ -стр. 49, Генералът на Акутагава

“-Това явно е някаква разлика в поколенията.
-Може би - каза младежът, всушвайки се в лекия шум навън.
-Май заваля дъжд.
-Дъжд?
Изпънал краката си, майорът сякаш се зарадва на тези думи, защото имаше повод да смени темата на разговора.
-Дано не изпопадат дюлите пак...“ -стр. 69, Генералът на Акутагава

(не знам защо няма толкова любими цитати, явно самите разкази са големи цитати, които много ми харесаха.

3. Аристотел и Данте Откриват Тайните на Вселената от Бенджамин Алире Саенц 
тази книга стоеше толкова дълго хем на рафта ми, хем в списъка ми за четене. честно, не знам какво да мисля за нея. хареса ми, но толкова бързо я харесах, че всеки път, в който я погледна тя ще да е само някакъв мираж. две момчето се запознават данте и аристотел и стават приятели. книгата проследява живота им в две години през очите на ари. семейството на ари е толкова разбъркано, докато това на данте изглежда перфектно. двата им персонажа са доста различни: данте е щастлив и все усмихнат, социален, но лесно се разплаква. аристотел е по затворен и не говори много. стилът на писане беше много особен, толкова много диалог и малко описание, но някак си си утиваше на героите. според мен данте трябваше по-често да се появява. общо мнение: не знам, май беше 3/5 звезди, препоръчвам ли я? да, предполагам. хубава е за релаксиране. всъщност книгата е някак много тъжна и през половината време очите ми бяха насълзени, ама се чете много бързо, така че е за бързо, жалко че е толкова дебела.
любими цитати:
“Думите са различни, когато живеят вътре в теб.“ -стр. 32

“Стори ми се, че усмивката му е малко тъжна. Може би всеки е малко тъжен.“ -стр. 36

“Птиците съществуват, за да ни научат на различни неща за небето.“ -стр. 55

“-От къде си се взел?
-Родителите ми са правили секс една нощ.“ -стр. 95 (това просто много ме разхили :D )

“Обзалагам се, че понякога може да откриеш всички загадки на Вселената в нечия ръка.“ -стр. 123

“-Усмивката ти се е върнала.
-Усмивките са си такива. Идват си и си отиват.“ -стр. 134

“-Цял живот ли ще се самокритикуваш?
-Права си. Може би ще си взема почивка през лятото.“ -стр. 211

4. Пролетен Сняг от Мишима Юкио
(и тук сте запознати защо, кога и как си я взех)(пиша това още докато чета книгата) още като си я взех, не знаех какво да очаквам от книгата. не знаех толкова за какво се разказва, освен че е за европеизацията на япония и връзка между две различни семейства. сега преди да кажа нещо друго, трябва да предупредя, че съм в положение, в което твърдя, че сюжета на книгата и самата книга са неимоверно тъпи. да стигнеш до 200-тата страница и все още няма да разбереш за какво се разказва тази книга, след това се сещаш, че това е за любов. но дори факта, че книгата е тъпа, не ме спира да я чета с голям интерес, защото мишима юкио някак си успява да направи дори и едно стръкче трева да изглежда като най-красивото нещо на земята. може би последния път, в който срещнах страшно тъпа книга, но с талантлив писател, бе тайната история на дона тарт. четеш я защото писателя е талантлив и кара всичко около книгата да сияе. всъщност дори не мога да обясня стилът на писане на мишима, той взема един даден момент и те кара да се влюбиш в него, разсъждавайки дори и на живота на един бръмбар. а това писане те увлича и искаш да четеш и четеш само защото си влюбен в него. самата книга проследява живота на високата класа на япония. мацугае кийоаки е син на дълбоко уважаван маркиз и проследяваме историята му за постоянното влюбване и намразване от негова страна на аякура сатоко. вече преполових книгата и знам, че края и няма да е много добър за моето здраве. изящният детайл не отрича дори и второстепенните герои, като мишима смело изразява дори техните чувства. та да, това е доста сложен роман за разбиране, дали е за любов, дали е само за живота на един подрастващ младеж, всеки трябва сам да си прецени. по едно време се разтревожих, че накрая романа ще ми доскучае, но не мисля, че този момент е дошъл. не мисля, че книгата е по вкуса на всеки, така че внимателно избирай. въпреки че това е един завършен и самостоятелен роман, той е част от поредицата “морето на плодородието“, но само тази и втората част са преведени на български, като дори не мога да намеря никъде втората част (галопиращи коне) налична, дори и в сайтовете втора ръка. дали препоръчвам книгата? разбира се. самият автор мишима юкио е доста интересен - той е предан на своята държава и крайно отрича затриването на японската култура, заради намесата на външните страни. писал е много романи, разкази и поеми, но намира смъртта си след като се опитва да направи военен преврат, не успява и след като застанал на балкон извиква „да живее негово величество императорът!“ влиза вътре и казва “не мисля, че дори ме чуха“ и извършва ритуално самоубийство. чак е трудно да осъзнаеш, че такъв строг и военен човек е написал такива деликатни редове.
[малък ъпдейт] вчера прочетох книгата и бе прекрасна, не очаквах този край или това преврат на събитията. въпреки това, смятам че последните 40 страници бяха доста ненужни. сега това ми се струва като една прекрасна любовна сапунка, ама без ненужните драми. като някой романтичен филм, но без големите трагедии. прекрасна, това само ще кажа.
любими цитати:
“Странни същества сме ние хората. Оскверняваме всичко, до което се докосваме, а носим у себе си онова, което би ни направило съвестни.“ -стр. 77

“И тогава, ако след сто години историята е такава, каквато ти се е искало, ще го наречеш ли “постижение“?“ -стр. 136

“Една след друга снежинките падат на лицето ти и за да мисля за теб, мечтая да съм някъде, където триста шейсет и пет дни в годината снегът не спира да вали.“ -стр. 146

“-...Младите вече нямат шанс да отидат на война и да загиват на бойното поле. Войната на действия свърши, дойде времето на войната на чувствата. Тя е невидима и дебелокожите на могат да я усетят, нито да повярват, че съществува. Но тази война наистина започна и избраните да участват в нея млади хора вече се бият. Ти несъмнено си един от тях. Мисля, че както в истинските, така и в тази война на чувства ше има жертви. И сигурно ще си една от тях, защото такава е съдбата на нашето поколение... Твърдо си решен да умреш в тази война, нали?
Кийоаки само се усмихна леко. Изведнъж натежал от влага силен вятър нахлу в стаята и прокара хладна милувка по покритите им с капчици пот чела. Хонда си помисли, че Кийоаки не му отговори или защото всичко бе прекалено очевидно, или защото думите му засегнаха чувствителна струна в душата на неговия приятел. А и Хонда се изрази твърде недвусмислено, за да очаква откровен отговор.“ -стр. 242

“Задвижат ли се според собствените си закони, човешките страсти стават неудържими. Но съвременното справо, основаващо се на човешкия разум и съвест, за нищо на света нямаше да приеме подобна теория.“ -стр. 254

“Защото очите ми, които толкова ясно виждаха великолепието на морето и сиянието на пясъка, пропуснаха да забележат непрестанните, макар и едва доловими, промени в дълбините на този свят. Светът продължаваше да се променя незабелязано като вино в бутилка, а аз виждах очарован през стъклото само топлия му пурпурен цвят. Защо не ми хрумна поне веднъж дневно да проверя дали вкусът му не се е променил? Не се вслушах в нежния утринен бриз, в шумоленето на дървесата, в песента на птиците, не се вглеждах в размаха на крилете им в полет, а възприемах всичко като олицетворение на радостта от живота и не забелязах как нещо като утайка на красотата се надига от дъното на живота и с всеки изминал ден лека-полека потъмнява. Ако някоя сутрин езикът ми бе открита леката промяна във вкуса на света... ах, само ако това се беше случило, щях веднага да прозра, че светът се е променил и е станал „свят без нея“.“ -стр. 300

“Колкото и високо да ритне човек топката, тя все едно пада веднага на земята.“ -стр. 344

“Сънувах сън. Ще се срещнем пак. Непременно ще се срещнем. Под водопада.“ -стр. 444

5. Цветът на Магията от Тери Пратчет (Светът на Диска #1)
всъщност това е първата (от много) книги за света на диска, защо първо сложих втората, а не първата в този списък? карам ги по ред на прочитане, а не ред на издаване, въпреки че цветът на магията и фантастична светлина трябвало заедно да се четат, защото цветът на магията завършва с отворен край. между двете книги предпочитам фантастична светлина, като че ли в тази ми дойде твърде много приключенски. книгата бе разделена на четири части, като всяка се разказваше за различно приключение на ринсуинд, двуцветко и багажът, едно след друго. към края на книгата просто бързо и бързо разлиствах и минавах думи и изречения, за да се добера до края. но все пак, това е тери пратчет и няма как да не кажа едно “хареса ми“ и “беше страхотна“. книжката е малка и лесно и бързо се чете.
любими цитати:
“-Той сигурно е побъркан!
-Да, ама побъркан с пари.“ -стр. 69

“-Ще се бием до смърт - заяви той. - Твоята.“ -стр. 167

“-Сега какво ще стане? - попита Двуцветко
Варваринът повъртя показалец в едното си ухо и го огледа разсеяно.
-О, очаквам след минутка вратата да се тресне в стената и да ме завлекат на нещо като арена в храм, там ще се бия може би с два-три гигантски паяка и висок осем стъпки роб от клачианските джунгли, после пък ще спася накаква принцеса от олтара, ще изтрепя неколцина пазачи или каквито има тук, след това момичето ще ми покаже тайният изход от това място, ще откраднем два-три коня и ще избягаме със съкровището.
Варваринът подложи длани под тила си, загледа се в тавана и засвирка фалшиво.
-Всичко това наведнъж ли?“ -стр. 171

“-Добре, какво е второто изпитание.
-Трябва да убиеш двамата ми братя.
Той обмисли предложението.
-Двамата наведнъж или един след друг?“ -стр. 175

“Преди бях извънредно могъщ магьосник. Естествено, дъщеря ми ме отрови.“ -стр. 184

“-Ти не се ли боиш от височини? - успя да измолоти магьосникът.
-Не - отвърна той. - Защо да се боя? И от четирийсет стъпки да паднеш, и от четири хиляди разтега, все ще си мъртъв, това мога да кажа.“ -стр. 199

“Някои пирати постигаха безмъртност чрез стъписващи прояви на дързост или жестокост. Други го постигаха чрез трупане на огромни съкровища. Но капитънат отдавна бе решил, че предпочита да постигне безсмъртие, като не умира.“ -стр. 222

: )
вик

неделя, 9 септември 2018 г.

в последно време слушам #3


това може да послужи и за виртуален плейлист. и реално мисля, че това е по-добрата версия на “в последно време слушам“ защото май няма толкова артисти колкото песни да представям. и знам, че много често казвам „реално“ и „мисля че“ и много близки и познати постоянно ме питат защо пиша с малки букви, ами защото ми харесва и много ме мързи да натискам хиляда бутони за главна буква. иначе по принцип си пиша началото на изречението с главна буква, питайте учителите ми (понякога пиша и някои букви по средата на изречението с главна буква, нещо което прихванах от немския)(а и нали спазвам поне някаква прилична пунктоация? някои хора дори не знаят какво означава това).

1. Coma - Yeule
трябва да кажа, че абсолютно целия албум (защото това му е и името, нали) е страхотен. постоянно си го пускам докато пиша нещо или гледам някое благословено видео без фонова музика. самата музикантка съвсем случайно а открих, гледах си някакви снимки в weheartit и се натъкнах на нейна, хареса ми и видях, че в таговете е изписано името и. отворих спотифай да я видя и се влюбих. пуснах си по едно време и друг албум ама този ми се е набил в ума. точно да опиша стила и, мога да кажа, че е нещо като техно, лофай, нещо така спокойно. няма толкова текст на песните и, а когато има едвам се чува. абсолютно страхотна е и не знам как се натъкнах на такава страхотна музика.
любими песни: death of an ai, how could i forget you

2. Mooo! - Doja Cat 
не знам колко мозъчни клетки са ми останали, за да кажа, че харесвам тази песен. интернет сензацията даже ме накара да отдам малко време и на албума и 'Amala' и за сега от там ми харесва Go To Town, много хора казват, че има и други страхотни песни, ама за сега само тези две са ми се забили в главата. защо я харесвам? не знам, не знам, тъпа е и се разказва за крави ама е една спокойна и няма много смисъл в нея.

3. Be Careful - Cardi B 
така, сега, нека първо да кажа, че много харесвам карди б (и в последно време предпочитам нея пред ники минаж?), ама слушам само песните и, които пускат по радиото и не обръщам много внимание на другите. помня, че слушах be careful още когато излезе, ама не я запомних и сега съвсем импулсивно си я пуснах пак и страшно много ми хареса. има нещо много специфично в гласа и, което ме успокоява и ме радва, а песента е от онези, които трябва да изслушаш по няколко пъти, защото ти е харесала по един странен начин и се опитваш да си го обясниш. текста? не знам към кого е насочен, ама соли някого в него и това е една от причините, поради които харесвам и песента.

4. Geyser - Mitski 
митски (или мицки?????) е музикантка, която отрих от един от акаунтите, които следвам в туитър, защото те постоянно говореха за нея (аз от моя страна, постоянно говоря за джоджи) и накрая я проверих и в спотифай. започнах да слушам bury me at makeout creek и понеже беше на разбъркан принцип, първата песен, която чух бе First Love / Late Spring и ако не се влюбиш в тази песен, значи а) или нямаш чувства или б) си музикално глух. не изслушах другите песни от албума, защото тази направо я сложих на повтаряне. после се появиха и другите сингъли от новия и албум и първо слушах Nobody - добра е, хареса ми, малко става скучна след време, после слушах и Geyser - отначало не ми хареса, ама мисля че вече всички сме си взели поука с това, какво става, когато една песен не ми хареса от начало: влюбвам се в нея след време. гейзер е супер кратка и май има само един припев, но иначе е 11/10. трябва да преслушам и новия и албум по задълбочено, за да харесам видя и другите песни.

5. Jumpsuit / Nico and The Niners - twenty one pilots 
нещото тук с twenty one pilots е, че отдавна им бях доста зарибен фен, сега е по-скоро нещо средно. доста време ми трябваше да изслушам засега излезлите песни от новия им албум, но всъщност ме изненадаха доста и ето ги сега тук. от двете песни повече ми харесва nico and the niners, ама нямаше как и да не включа другата. текста? ъмм не знам каква е историята зад този албум, ама се разказва за някакъв човек? който живее в град обитаван от строги правила и е под властта на някакви светци?? сигурно не е точно такова ама много не се интересувам от това. слушах и другите излезли песни - levitate и my blood и първата тотално не ми хареса, другата въобще не я помня, но със сигурност ще слушам албума, когато излезе.

: )
вик

четвъртък, 6 септември 2018 г.

бавно свързвам точките

(ако изчисленията ми се правилни и кача този пост, това ще е 100-та публикация в блога, йей)
не знам дали е тихо ръмящия дъжд или факта че ме боли главата, причината за започването на отново някакъв си никакъв пост, в който говоря за някакво нищо в крайна сметка, но оценявам септемврийския дъжд, който все пак ме убеждава, че есента идва. и тук разсъждавам за училището, за да дам малка идея за този никакъв пост.

не знам дали всички преминаваме през този период, но от няколко дена всъщност нямам търпение да започна училище. и не се замислям за това колко ужасно много ще ми се спи, как постоянно ще се обърквам по биология и как ще се чудя какво да правя по математика, а по скоро мислите за нови тетрадки, други учебници, нова стая и нов материал ми запълват кратуната. спомняте ли си дъжда, който казах, че тихо ръми? вече е проливен дъжд и мога най-просто да го сравня с учебната година. уж всичко започва гладко и спокойно, всичко е подредено, учителите бавно обясняват и преговаряте, докато не се осъзнаеш и изведнъж дойде истинският материал и те залива и залива и залива а ти живееш само и само за петък, събота и неделя, когато се лъжеш, че ще прочетеш всичко и се разбереш всичко, и даже може да кажеш на госпожата да те изпита. (е сега, говоря от м о я перспектива, няма нужда да мрънкаш) след като минах през пазаруването на училищни приспособления (две супер сладки тетрадки за философия и физика, една друга по-дебела с маймуна на нея за химия и една голям формат с изглед към хонг конг за немска литература, или за каквото поискат госпожите по немски, една папка с катеричка на нея, цветно хартиено тиксо, ново несесерче, тетрадка с главна цел да късам листи от нея, още листи за късане, маркери да си отбелязвам важните неща) вече мога свободно да се заблуждавам и да чакам пред входната врата с раница в ръка, букет за госпожата и знака на училището ми, казвайки си о да, нямам търпение!!! търпението, разбира се, отминава след като си видиш новата програма, и на втората седмица (след наложителният почивен празничен ден) вече търпението ти се е изчерпало и просто тикаш и тикаш раницата да има нещо там. сега, нямам абсолютно нищо против училището, даже мисля че е страхотно, но как да го кажа... обичам да уча, обичам да научавам нова информация, не обичам да се боря за оценки (които честно казано никой от класа ти не го интересува за), да уча неща, които категорично знам, че няма да следвам и най-важно, мразя да ставам рано. най-странното нещо за нас е, че сме привилигировани да ходим на училище и да научаваме толкова много неща и пак да се оплакваме от старата ни система, докато някои страни едвам намират пари за да построят училище, камо ли горките деца да си обучават, а те толкова и толкова искат. понякога е лесно да забравиш за своите проблеми около училището, ама теста по химия е утре и 1) мрънкането и оплакването па снапчат няма да ти помогне и 2) формулите няма да се научат лесно. винаги има едно така ами нали... което веднага те извинява от всичките ти проблеми, ама не ги решава. и това е проблема с училището. всички казват, ама налииии такаааа... вие се учитеее, какво се оплаквате, то е лесно. все още ми тънти едно изречение в главата, което преди години прочетох и все още му се смея: “как очакват от нас учениците да учим по толкова много предмети, като учителят може да преподава само по един?“

май всеки може да си спомни първия си учебен ден. онова конфузно стоене в нови дрехи пред училището, търсене на приятели от детската градина, носенето на прекалено по-големият от тебе букет и позирането за снимки за семейният албум. а влезеш ли в стаята и седнеш ли на чина си с най накрая открития приятел от детската, класната ви госпожа започва да ви окуражава как ще научите много и как това е храма на знанието (тук май тотално затриха библиотеките). сега пиша за първи клас понеже сестра ми ще е първи клас и няма как да не се притеснявам. новите хора, учителките, новите знания изведнъж мисленето и тревоженето от мама и тати, че сестра ми (каквато е поспалана) ще закъснее за училище както закъсняваше за детската. всъщност мисля че класната и ръководителка е готина, ако изключим факта, че май спомена нещо като „не позволявам на децата да пият вода в час“. сега мислейки си за първи клас няма как да не си спомня онова неловко мълчене и опитване да се запозная с хората от класа ми, както и как класната в края на година попита дали някой иска фигурки за броене, и след като ги раздаде каза, че всички които са си взели вече се очаква да са се научили как да броят вече (много строго го каза), а аз и моето другарче по чин се спогледахме, защото си поискахме комплект само да си играем. не мога много да кажа за другите първи учебни дни, освен че пропуснах един, защото бях болна, а следващите не ги помня до осми клас. осми клас доста често се чувства като първи: нови хора, нови предмети, нови учители, нови сгради (освен ако не си си останал в предишното училище, разбира се). много мои връстници сега казват, че все още се чувстват като деца, и разбирам това, защото осми клас бяхме деца, а се очакваше от нас да сме отговорни и да се държим като вече пораснали, но не разбирахме, че личностите ни все още се оформят, а характера е доста далечен. понякога започвам да се убеждавам, че осми клас бях само дете и постъпките ми са били много далечни от главния мозък, защото всеки от мен очакваше да знам какво реално правя. та сега всички казват, че се чувстват като дете, защото всъщност твърде бързо пораснахме и се опитваме да изживеем всичко отново, а дни преди рождените си дни си казваме ох не искам да порасна, но знаейки че това настъпва, числото ни се струва толкова малко и вече искаме да казваме, че сме пораснали най-накрая.

наистина, че училището е храм. понякога се оказва храм на глупостта, понякога на историята, понякога се случва и знание да заблести помежду ни. и тук не искам никой съученик да се обижда, понеже говоря най-вече за себе си с думите храм на глупостта. училището е нещото, което всички искаме, но дойде ли, не го искаме вече, защото научаваме твърде много за него. училището е една метаморфоза, понякога бавна, понякога трябва и трябва да стане, понякога се мъчиш и мъчиш, но нищо не става. като един от най-заспалите ученици, ще предположа, че моята метаморфоза е бавна, изведнъж става нещо от нея, справя се добре, и накрая се връщам отново на точка А. когато си помисля за училище (освен неудобните чинове за спане) си мисля и затова как хубаво се унасям през зимата в дебелото ми яке и през сладкодумните приказки на госпожата по история и как се опитвам да се събудя, ама като ми е топло и някой ми говори, спането е задължително. тук идват ежедневните предучилищни въпроси като какво ще правя тази година, как ще изкарвам тия шестици, как да отбягвам тия хора, дали ще си намеря добро място за сядане.. изгубването в началото е лесно, затова трябва да си подготвен от преди и здраво да захапеш и да не пускаш и не пускаш, докато не ти е гарантирана печалбата. понякога, когато се заговаряме в час за нашата система на обучение, започваме да сравняваме и тези на другите страни, което е хем логично, хем тъпо. нали се целим да сме оригинални? защо да гледаме в другите паници? и много често някой ще спомене и финландия и тяхната система,  която все още не мога да разбера, въпреки всичките статии, които прочетох, всички финландци са поканени да и.ми я обяснят. а щом учителите, след дълго изслушване на нашите мрънкольосания, ни попита как бихме подобрили нашата система, ни трябва доста време за де го измислим. разбира се, първото предложение винаги е да ставаме по-късно, а второто е да си избираме сами предметите, които искаме да учим. за което аз лично се съгласявам, особена за ставането по-късно. последните реформи, които се опитаха да направят бяха да започваме по-рано училище, но да имаме по-дълги ваканции, после стана да свършваме по-късно със същите условия за ваканции (или беше обратното, не помня), накрая и двете отхвърлиха, и добре че, защото не знам как 1) ще стоим до 15 юли в задушните ни стои и ще се мъчим да оформяме оценки като единствено си мислим за басейни и лед и 2) да тръгнеш на училище от първи септември звучи доста трагично (а някои училища (в други държави разбира се) започват училище някъде по средата на август, моите съболезнования). а също така и промениха системата, и всички ученици от 03 нататък са с нови учебници нова програма и т.н. а като я гледам много ги съжалявам, въпреки че и нашата не е много добра. мрънкането за училище преди и по време на самото училище ще е нещо, което задължително няма да ми липсва, след като стигна и 12, ама нали. ще намеря нещо друго за мрънкане и някое друго място, което да набеждавам че не става за спане. ама нали това е в духа ни.

приятна учебна година! :D
вик