неделя, 19 май 2019 г.

май, из сезона на промените

алтернативно заглавие: “лайф ис нау. сешс са.“ 

май ми е любимият месец. не знам защо. слънцето се появява по-често, има повече почивни дни, лятото изглежда толкова близо. съществува този момент, в който осъзнаваш, че още една ~учебна~ година почти е преминала и скоро идва и твоя ред да викаш до 12. май е промяна. самата дума “май“ не заема никаква страна, но самият месец е месец на промяна. от пролет към някакво неприемливо лято, когато сутрин носиш зимната шуба, а след обяд искаш да се съблечеш по тениска. май е промяна от училище към нещо друго. дори и все още да си 11ти клас и учебната година да свършва юни месец, след края на май нямаш чувството, че си на училище, а по-скоро, че си на басейн. ама без басейна. 

няма нищо хубаво в промените. не са лесни, колкото и да ти повтарят, че понякога да се промениш е за хубаво. самата промяна не е лесна, не е лесно да се свикне. може и да издивееш. примерно, аз издивявам винаги, когато дойде лятото. чувствата ми са като на някого прекарал слънчев удар, но без слънцето. интересно е, че този пост си го мислих през целия път до вкъщи, а сега не мога дори да стигна до главната теза. животът е странно нещо. ходиш на училище уж за да те подготвят за него, а само ти повтарят 12 години, как училището е лесно, а животът е труден, без да ти обясняват защо, какво, как. промяната дори е избор. няма правилен избор. винаги ще има чудене, ами какво ако направих другото нещо вместо това? сега как щях да съм? няма правилен избор. важното е да не съжаляваш за нищо. съществува фактът, че ако на някоя далечна планета, извънземни погледнат към земята с телескоп, те ще видят динозаврите. нашата светлина просто не е достигнала да тях, а колко още има да пътува. казват, че когато вселената се е създавала и звездите са минавали периодите си на оформяне, съществуване и умиране, те са разпръсквали звездния си прах и материал, които сега всеки от нас притежава. все от някъде се е намерил материал за живот, и то идва от мъртвите звезди. има само една малка част от обширния космос, който виждаме и разпознаваме. сигурно има още хиляди хиляди стотици милиони планети, които може дори да има живот на тях, но тяхната светлина не е стигнала до тях. може дори и всички тези планети, които разпознаваме, вече да си имат собствен живот, но тяхната светлина да не е стигнала до нас. всичко се свежда до светлина, а тя идва и от звездите. представяте ли си извънземните да познават само динозаврите? няма хора. няма капитализъм, няма глобално затопляне, няма го и омир, няма зевс, исус, няма и алах. не си направил още хиляди грешки, няма избори за вземане, животът е спокоен. свят, в който най-големият проблем е, че на т-рекс ръцете му са твърде малки и няма как да си откъсне ябълка, ако иска да става веган. всеки познава миналото, никой не знае за бъдещето обаче, защото неговата светлинка не е стигнала до там. 

днес размишлявах на глас как ни трябват 12 години за да опазим планетата и в какъв антиутопичен свят бихме могли да живеем, ако всички ресурси се изчерпят и дори трета световна война избухне. любимият ми жанр книги са точно антиутопиите, може би е твърде противоречиво на светлинката ми да казвам, че скоро ще съм герой от някоя книга, която някога съм чела. доста често се замислям, за това как ние хората сме нищожни и нито един от проблемите ни не е сериозен. вояджър-1 е записал само най-важното от нас. трябва ти доста мащабно мислене, за да определиш съществуването си. светлинката ти още не е достигнала другите планети. плуто още не е направил и една обиколка около слънцето още от откриването му. най-близката до нас галактика е андромеда и някой ден ще се сблъскаме. тези две споменати галактики са част от вирго суперклъстърът, който е дом на още поне 100 галактики, те със свои планети, звезди, черни дупки. той пък е част от нещо оооще по-голямо, наречено ланиакея суперклъстър, дом на над 100 000 галактики. до ланиакея има ощо няколко подобни суперклъстъри, които формират мегагалактиката, или едната част от цялото битие, чиято светлина е достигала до нас. наистина те кара да се замислиш нали? и реално всичко това наше бъхтене няма смисъл. някога и ние всички ще умрем. земята е преминала през пет масови измирания и единственото животно винаги оцелявало е било някакво приличащо на червей, без очи и зъби, дребно животно. имунизирано от горещото и студеното. ето това е животно, но което да се завижда. може би дори извънземните го познават. 

ние хората никога няма да знаем. няма да знаем какво ще стане, ако започващата шеста вълна на масово измиране се осъществи и всички умрем от глобално затопляне или нещо друго. това не е написано с песимистична нотка, ни най малко. може би няма правилен избор. май няма правилен избор. това го тълкувайте както искате. промените никога не са хубави.  светлинката ни още не е стигнала тази фаза на бъдещето. или бъдещето е сега. или нищо няма смисъл и няма да има смисъл. или е защото отговарям с “не знам“ твърде много пъти. или пък наистина не знам. или лайф ис нау. не вярвам в теорията, че имаме душа, някога мога и да повярвам на астрологията, някога мога и да срещна извънземни или да стана герой от книга. ама за сега. лайф ис нау. сешс са. 

-вик 
: )

Няма коментари:

Публикуване на коментар