четвъртък, 2 август 2018 г.

дивата природа от белослава димитрова

само няколко минути след осем прочетох и последната поема в малката книжчица на белослава димитрова и ахнах. разочаровах се че трябваше да свършат толкова бързо и края на книгата ме хвана без готовност, уж чакайки за още. 

нали все пак животът е започнал 
някога почти без нищо 
и е било живот 

всъщност дивата природа стои доста скептично на рафтовете ми от около ноември миналата година. доста дълго не я прочетох защото на пръв поглед изглеждаше само като едно поредно хаотично произведение на съвременен български автор, който му дай само да реди безмислици и да натиска ентър на всяка дума.

с голямо щастие обаче осъзнах че творбите на белослава димитрова нямат нищо с общо с въобще нещата, които някога са минали през очите ми. с обрат на действията през всеки ред и силни мотиви на заобикалящата ни природа (като цяло срещнах и индивиди, за които никога не бях чувала) и единствено човешката реалност за края на живота ни и мършата на мъртвото тяло (не мога да повярвам че написах това, но не мога да спра да мисля за думата мърша от както госпожата ни по литература на няколко пъти спомена някакъв автор, който така озаглавил негово стихотворение (сега кой беше автора не помня)). за човешката натура, еволюцията и връзката ни със закона на джунглата са само едни от темите, които правят тази стихосбирка толкова уникална, от началото на живота в утробата на майката до самият му край, не мисля че мога да я препоръчам на хора със слаби стомаси. едно от нещата, които също много ми харесаха е, че трябваше някои творби да ги чета по два три пъти, за да намеря смисъл, да намеря изтънченото и красивото, не като други поеми, които просто щях да забравя веднага след прочитането им.

и понеже наскоро казах, че доста книги ме оставят с някоя дупка по средата на гърдите ми, то това е една от тях, карайки ме да се замисля за нашата дива природа, за това къде сме сгрешили и че реално ние хората сме едни хищници (освен веганите и вегетарианците те да се чувстват най-свободно изключени). разбира се, мога доста неща да означават нещо друго за димитрова, но нали това е хубавото на литературата - всеки може да си мисли каквото си иска и да задвижи мозъка за малко. наистина препоръчвам дивата природа за всеки с вкус за поезия и за всеки, който иска да се откъсне от днешния свят. любимите ми творби са природа, мълчание, живот отвъд земята 2 и човек, което бе последното от книгата и което ме остави да искам още от прекрасните творби. със сигурност няма да пропусна да се придобия и с другата и книга - начало и край.

а тук ще си позволя и да споделя един от най-красивите и стихове:

Тихо

малко рибенце съм
създадено да
те прави щастлив
знам ти тайните
лежа в подножието
виждам кой седи
в ствола на дървото
дете с обърнат гръб
полазено от мравки

късо включване от мен, но просто книжката доста ми хареса и трябваше да споделя : ) 
вик

Няма коментари:

Публикуване на коментар