сряда, 11 юли 2018 г.

прага, виена, будапеща и всичко останало, което си спомням

тази пролетна ваканция, която даже почти не помня кога беше, бях на училищна екскурзия към горепосочените дестинации. и сега, към почти няколко и дори приблизително 3 месеца по-късно, ще разкажа малко по малко за отделните градове и какво най-много ми е направило впечатление. и да, винаги пиша публикациите супер късно, не ме съди, не мога да се тревожа на момента за блога.

първият град, в който спряхме и се разходихме по-обстойно, бе виена. първо разгледахме природонаучният музей, в който трябва да се разхождаш повече от един час за да огледаш хубаво. после с групата започнахме да се шляем из града, защото трябваше да изчакаме до срещата ни с ексурзовода от виена. разбира се, денят в който бяхме във виена се падаше да е някакъв великденски празник, и почти никой по-голям хранителен магазин не работеше и трябваше да се спасяваме с уличните кафета, защото на остърнбазарите нямаше нищо по-интересно и имаше твърде голяма тълпа за да си поръчаш нещо на крив немски, който половината австрийци няма да разберат.
и след няколко извървяни километра, трябваше с ексурзоводката ни да се доразходим из виена, за да ни доокапят краката, но разбира се не се оплаквам, просто това малко ми скапа настроението и накрая се оказа, че виена не ми хареса толкова. след разходката из центъра отидохме при къщта на хундертвасър, която не бе толкова зелена, но хайде да обвиним времето за това. а и като цяло там главната атракция беше един китайско описан човечец, който продаваше всякакви джунджурийки близо до къщата. и така цялата училищна група му се сипа, а аз се сдобих с едно шалче на котки, което не знам кога ще нося, но поне ми е от виена.
след това пристигнахме в един замък белведере, който няма как да ропуснеш, ако отидеш във виена явно. замъкът беше прекрасен, това ще кажа само, защото доста хора са го посещавали, а и нямаше някое атрактивно магазинче по което да се захласвам.
като цяло не мисля, че виена е един град, който да опознаеш и в който да се влюбиш за по-малко от ден. миналата година бях във залцбург и той много повече ми хареса, точно защото имахме доста време там. а и нещо, което открих е че много трудно би ми харесал град, ако не съм го видяла от високо. (п.п, това видео е на една мария, приятелка която беше на друга отделна екскурзия, която повече се е фокусирала върху виена, плюс че нямам много хубави снимки, вместо това гледайте това клипче ♥)

следващата спирка бе прага, като шофьорът обърка пътя и пътувахме много повече отколкото бяхме предвидили, като дори аз заспах в автобуса, а това се случва екстремно рядко. нещото което компенсира за тези часове, беше страхотният хотел, за който сега ако се замисля ми се иска да съм там.
на другият ден станахме рано и тръгнахме да се разхождаме из града, като отново се случихме на страхотен екскурзовод. честно казано, прага да се мъча и да я опиша, няма да мога. цял ден прекарахме там, и не мисля, че бе достатъчно за да се насладиш на града. с няколко думи, не с голямо неудоволствие бих пропуснала още една обиколка из златния град. и понеже имаше твърде много неща, които могат да се опишат, просто ще направя един списък с нещата, които най-много са ми харсали

  • фактът, че из тесните улички около града, можеш да си намериш всичко много по- евтино отколкото на главните улици, а и в много добро качество. така си купих една чанта с танцуващи котки, на която пише прага за супер евтино
  • където и да седнеш в ресторант, винаги ти донасят едно панерче с хляб и бутилка вода, дори и да не си си поръчал 
  • а като сме на тема ресторанти, все още сънувам едни спагети с гъби и пармезан, които ядохме. да, тогава се оплаквах, че не мога да ги изям, ама порцията беше голяма.
  • ягодите с шокоад, които се взех от техния великденски пазар 
  • красивите статуи по моста през който минахме (виж, 100% са ни го казали, но аз имена не помня, нека кажем, че това е най-важният мост)
  • първата църква в която влязохме имаше нарисувани прозорци, които под въздействието на слънцето, пълнеха църквата в различни шарени цветове 
  • архитектурата на града 
  • като цяло историята на страната и интересните факти около нея, фолклорът и митовете 
  • последният час свободно време, което прекарахме в едно кафене, мислейки си за теста по география и дали крис дженър е бременна също 
  • цяла обиколка из града бе нещо нереално красиво и интересно, 100% ще се върна там 
  • имахме разходка с лодка през вълтава вечерта, и бе нещо страхотно 
  • патките плувайки/живеейки в реката 
  • когато минахме под онзи мост със красивите статуи и започнахме да мятаме на хората, които се бяха надвесили над моста и хората започнаха да ни мятат също и да се усмихват 
  • като цяло мятането на хора в/от автобуса 
  • поука: обичам да мятам на непознати хора 
  • когато на път за будапеща минахме отстрани на бърно и си казах, че някой ден ще посетя и този град
  • защото всъщност на крайните квартали? блоковете бяха боядисани много цветно и това ме зарадва 
  • казах ли колко много заобичах дори хотела?
след прага, дойде и време за будапеща. в столицата на унгария спахме два пъти: на отиване и на връщане и то в еднакъв хотел, приключенията свързани със тези стаи обаче бяха незабравими. първата нощ вратата на банята ни доста трудно се отваряше и затваряше, а втората нощ вратата на банята нямаше праг и в стаята ни имаше едно доста наводнено място около банята. въпреки тези инциденти, будапеща ми хареса страшно много. разгледахме доста малка част от града (будайски хълм, рибарските кули). също така видях будапеща от високо, което моментално ме накара да се влюбя в този град. (също така да поясня, че супер много ми се спеше през цялата ни разходка из будапеща)

след това посетихме сентендре и тамошният музей на марципана, което ме подсети, че много обичам марципан. имахме около час обикаляне из градчето, което е малко на север от будапеща и супер бързо се стига там. като цяла в сентендре има много магазинчета пълни със сувенири, и почти навсякъде се намират престилки с рецептата за гулаш. обаче трябва доста да се загледаш за да намериш правилния магазин, в който продават и престилката на български, която разбира се си взех и си я ползвам (когато се сетя). от сентендре купих и един чай, който подарих на най-добрата си приятелка, и тя каза, че доста и е харесал, така че и чаят става за опитване.
общо взето историята, архитектурата и самото настроение на унгария много ми хареса, и разбира се, ще гледам на 110% да посетя тази държава отново. (защото се влюбих в нея, без много много да съм видяла) 

след това спахме и вечеряхме в белград, и всъщност трябваше и да се разходим из града на сутринта, но валеше доста и просто тръгнахме обратно за българия. в белград пък вратата ни въобще не искаше да се затваря и трябваше постоянно да сме заключени, а интернета на хотела въобще не работеше.
въпреки това, върнах се с щастливи емоции и много хубави спомени и сувенири! (само да кажа, че в будапеща бяха най-хубавите сувенири). запознах се с нови хора, сближих се с други, говорих си за сериали с трети, играх на уно за пет минути в автобуса и всъщност през цялото време съжалявах, че не взех картите за да играем на рими. върнах се и доста ми се спеше, но пък прекарах останалите дни в дълго спане, без да мисля за домашни, а вместо това да мисля как ще забаламосваме учителите с истории от екскурзиите през ваканцията.

това беше от мен за сега
: )
вик 


Няма коментари:

Публикуване на коментар