понеделник, 2 юли 2018 г.

за порастването и промяната.

още вчера, когато си мислех за писането на тази публикация, не мислех, че толкова скоро ще я напиша, а разбира се като всяка публикация и тази си има повод. вчера прочетох книга. нищо особено, не ми хареса много, 2/5 звезди в гуудрийдс. идеята ми обаче беше, че ръцете ми не бяха пипали книга от няколко месеца, а вниманието ми все още стои едно блудкаво и твърде трудно за овладяване. всички приятели и познати винаги ме питат "коя книга прочете последно?", но истината е, че се отлъчих от това. разсеях се. училището ми отне всичкото внимание, почти постоянно ми се спи, а купените книги се редят по рафтовете, вече мисля, че са към 30. с половината дори не знам какво да правя, вече не чета толкова фентъзи, нито толкова тийнейджърски книги.

когато за първи път започнах активно да чета, бях на 12 или 13 години. навлизах в света на всички тези книги, които заливаха и заливаха пространстово, което ме караше да се радвам, купувах си книги и книги и постоянно четях. училището пак беше важно, но тогава се връщах вкъщи към 12-13ч, сега се връщам към 16-17ч. пораствайки със тази своя "мания" към четенето всички ме хвалеха "уау, коко много книги имаш, колко четеш!". пораствайки с това тикане и тикане и втълпяване и втълпяване омръзва по едно време. да, четях много, но не беше много уместно всички ей така да го разнасят и винаги да ме сравняват с другите деца, и колко по-зле са от мен защото не четат толкова колкото аз го правя.

започвайки дори блога бе едно порастване, бе като една крачка към света на възрастните, то бе запознанства, още книги и много идеи. но накрая става банално. "о, кога ще публикуваш нещо? защо не го правиш по често?" е само един пример. защо този блог трябва да ми е работа? защо хората няма да харесат, ако не пиша и не препоръчвам книги 24/7? защо някои хора все още си мислят, че съм онова дете, което постоянно си купува книги и чете и чете и чете? пораствайки осъзнах колко ЕКСТРЕМНО ТЪПО и ЛИЦЕМЕРНО е обществото на книжните плъхове. всички единствено се интересуват от това колко книги си прочел, колко неостанало място имаш на рафтовете си и колко бързо ще прочетеш една книга. всички бууктюбъри ти тикат в ръцете "о ето един нов маратон!!! за еди колко си дни ще трябва да прочетеш еди колко си книги, ама внимавай, защото само страниците и времето са важни!!! да пропуснеш да се вмислиш в някоя книга и да вземеш да хванеш и смисъла и!!" всички сайтове, всички известни читатели го правят, всички ти разправят колко книги са прочели!!! и как не са спали по цяла нощ!! а-у

реалността е, че с порастването всеки се разсейва от това, което е бил. хората продължават да си мислят, че си един, но ти вече си еволюирал в нещо повече, в нещо по добро. хората ще продължават да тикат старото и ще се разочароват, когато им кажеш, че вече не си заинтересован толкова от това нещо. и да, ето казвам го, обичам да чета, нямам време да чета, и НЕ чета толкова, колкото преди. едвам имам идеи за блога защото ми е втълпено, че той трябва да е само за книги и книги, от самото начало. но ето, показах нещо различно. ти не трябва да си това, което си бил преди 2-3 години, хората променят форма и не трябва да те е страх да го кажеш. това, че си прочел 123456789876543234567 страници този месец не те прави с нищо по-специален от мен. това е нещо, което много известни хора не ти го казват. вече не чета фентъзи, но пък се заинтиресовах в историческите книги и "книгите за живота" как аз обичам да си ги наричам. това, че чета по-малко не означава, че не обичам да чета. просто пораснах и се надявам, че следващият път в който се променя, няма да ме е страх и няма да се виня за това.

а по отношение на блога. мислех си че той и завинаги изоставен, когато се отказах от блогмас. богът все пак не ми е постоянно работа, нито печеля пари от него. предполагам, че отново ще си публикувам когато искам, но този път ще е каквото си искам. а сега отивам да си правя пудинга.

: )
вик

2 коментара:

  1. супер много ми хареса написаното, вик, защото и аз съм в ситуацията, която описваш. тъжно е, но има и такива моменти - няма време, желание за четене. растем. но явно животът е такъв...
    харесва ми коментарът ти за книжното общество, най-вече защото е много реален - отразява напълно реалността. като "бивш" негов член мога да разпозная в старото ми "аз" много от изброените негативни черти, които в последствие се превърнаха и в причина да намаля постването за книги, а после - да го спра. сякаш ми писна от цялото състезание и безсмислено трупане на неразбрани страници в гуудрийдс. маратони, тагове, надпревара кой ще напише пръв ревю на книга, изпратена от издателство... не съм сигурна в кой момент всичко това придоби тези отрицателни нюанси. това е положението май-май.
    време е да се върнем към удоволствието и да оставим състезанията и показността назад. благодаря ти за истинския пост!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. супер много ти благодаря! радвам се, че някой споделя мнението ми ♥

      Изтриване