неделя, 3 декември 2017 г.

blogmas #1- не знам как се прави кускус, промените и несподелените неща


станах в осем и докато се чудих какво да си направя за закуска, мина още един час, а след това още един докато си наготвя кускус (+10 минути докато измисля как да го направя) и го изям. а през това време реално си мислех за блога. за това как просто така го изоставих, докато имах други неща да правя, нямаше за какво да пиша и бях с мотивация под нулата.

през последните години винаги започвам блогмас и после го изоставям, но тази година осъзнах, че си поставям цели, които не мога просто ей така да изоставям. надявам се блогмас да бъде причината заради която ще мога да намеря всичката тази мъртва мотивация, която и без това изгубих за този блог. какво ново да очаквате от този блог? не знам, малко книги (които не чета толкова вече), сериали, музика и най-важното случайни малки публикации, пътувания, филми.

в последните три години постоянно изоставям блога, после пак се завръщам, после пак го изоставям. но след три (3) години мисля че достатъчно пораснах за да знам как да се грижа за него (най-после). след три години от постоянно казвайки си „о да, ще пиша за каквото си искам“ така и не дойде момента в който всъщност го направих. и да, след 1000 пунктуационни грешки понеже не мога да проверявам всяка запетайка, и след три абзаца, мисля че е време да започна с наваксването.

какво стана през последните 10 месеца от моето отсъствие? станах майка на десет (всъщност 11) кактуса, разбрах че зъболекарите са ми най-големия враг, започнах да се занимавам активно със рисуване, започнах да гледам много сериали, разбрах че не мога да слушам само един и същ музикален стил, и че не трябва да се влияя от етикети. разбрах че не всички загуби ме правят загубеняк, и че не всичко, което губя е загуба. порастването и развитието не трябва да бъде само в една посока. едно цвете расте в 1000 различни посоки, защо не и аз?  пътувах много, ще пътувам още. може би най-много съжалявам за това, че не споделих тези приключения тук. /въпреки че все още мога еххехехе/

и ето така от плямпане за кускус (който между другото беше твърд въпреки че се вареше доста дълго време) преминах към говорене за блога и за всякакви неща. затова ще сложа край на този пост за сега, надявам се утре да имам по-интересни неща, за които да говоря /и през следващите 20 дена всъщност/.


надявам се да се срещаме по-често.
чао






Няма коментари:

Публикуване на коментар