вторник, 10 януари 2017 г.

трите най-добри книги за 2016

алтернативно заглавие: пет минути се чудих как да сформирам заглавието и просто искам да ти покажа любимите си книги от годината, но българският език е труден

през 2016 прочетох около 60 книги, като повечето не ми харесаха и разбрах колко претенциозно дете съм, защото само три от тези ~около 60~ книги ми харесаха до такова ниво, че даже ще пиша блогпост за тях, уау :0
оригинално езерното момче също беше в тази листа, но реших да е само за книги издадени през 2016 година :д

на трето място слагам `парченца от нашия живот` на хелън дънбар.
прочетох книгата няколко дена след издаването и, и ми хареса толкова много, че я погълнах за една нощ. разбира се книгата стои и в `препоръчвам ги` книгите, защото препита не само `парченца` от ежедневието ни, но и малко фантазия.

след това на второ място е `нещо по въпроса за медузите` на али бенджамин
бих започнала изказването си със главни букви, но си обещах да не включвам главни букви във този пост, понеже изглежда непрофесионално. и въпреки това тази книга е толкова красива, страхотна, приятна, тя ти е най-добрият приятел, тя ще изтрие сълзите ти, тя ще те топли, тя е една на милион.
главната причина че тази книга ми хареса толкова много е главната героиня, която прави всичко възможно за да докаже, че най добрата и приятелка не се е удавила, а е била ужилена от медузи. главната героиня е супер вдъхновяваща и доста и завиждах, че е преживяла детство пълно със приключения, а аз не.
та както казвах, обожавам тази книга и я препоръчвам с две ръце (а и корицата и е супер сладка)

та златото отива при звезден полет на мелиса ландърс
отново ще ми е трудно да изкажа огромната си почит към книгата без да използвам главни букви. тази книга, ТАЗИ книга е толкова увлекателно написана, толкова красиви герои, толкова красиви моменти се съдържат във нея. звезден полет заслужава много повече внимание от колкото получава, защото тази книга е великолепна от всеки ъгъл, от всяка страница, от всеки ред и всяка буква по нея.
все още помня как стоя на светната лампа на село през нощта и чета тази книга със такава бързина и втренченост, въпреки че дядо ми хъркаше на съседното легло. нямам търпение да излезе втората книга (до тогава ще умра) и да видя как продължава историята, въпреки че краят не беше отворен. просто толкова обичам тази книга че искам още.
препоръчвам тази книга със три ръце, и най-нагло си гушкам изданието + че има рисунка на сатурн на всяка нова глава (КРАСОТА!!!) споменах ли че обичам космоса?

въпреки всичко, наградата ми за най-красива корица отива при `странните талисмани на артър пепър` защото !!!!!!!! трябва ли да обяснявам



окей
бай
п.п. да направя ли същия пост, но за книгите които не са ми харесали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар