неделя, 28 август 2016 г.

любими цитати от езерното момче.

ако ме следиш в гуудрийдс, сигурно знаеш че наскоро прочетох страхотно удивителната книга на павел вежинов - езерното момче. реално видях книгата преди година в блога на зин, и от тогава ми е в want to read. (защото щом зин хареса и препоръча нещо, то трябВА да се прочете)(наистина, тя беше препоръчала нощният цирк и заради нея си я купих и нека кажа, че е уДИВИТЕЛНА. тенк ю, зин) купих си я от етини книги, и единственото което искам да кажа е: прочети тази книга!! обичам я, страхотна е, ще я препоръчвам на всеки до края на живота ми. сега към цитатите- 

  1. Майко, цветята ли са по-красиви или хората?
  2. - Когато човек обича детето си-намира пътища.
    - Към доброто или към злото?
    - Към сърцето му! А в детското сърце няма злина...
  3. - Тя е най-добрата ми учителка - строга, но справедлива
    ``Защо справедлива? - мислеше си неясно Лора. - Това училище ли е или съд?``
  4. Човек винаги мечтае за това, което най-много му липсва.
  5. Детето си е дете, то живее в някакъм свой свят. Може ли насила да го изведем оттам? И защо?... Може би неговият свят е по-хубав от нашия!... И сигурно е така.
  6. - Нима може да се гледа във водата?
    - Ами как?... Та това е най-хубавото!
  7. Около него плуваха рибки, люлееха се синкавите и розови камбанки на медузите, по седефеното дъно пълзяха малки, полупрозрачни рачета. И още много, много странен и невиждан живот имаше в зелените бездни на морето. Той така се пристрасти към тоя нов, непознат свят, че стоеше потопен във водата, докато го заболят очите или докато Нушка не го измъкнеше насила навън. А когато за пръв път сложи и маската за подводно гледане, тоя свят като че ли стана още по-приказен.
  8. - Птиченцата не говорят, Валентине! Чул ли си досега птиченце да говори?
    - Това е приказка!
  9. - Е добре де, ще те заведа! - казал с досада бащата. - Ще ти намеря истинско езеро.
    Заедно го намерихме. За да остане момчето завинаги живо в душата ми.
  10. - Поискай нещо друго, момченце!...- Човек иска веднъж!...
окей, това беше за тази книга. мисля да направя `любими цитати...` като поредица. ех, ще видим.
до тогава 
бай 

Няма коментари:

Публикуване на коментар