събота, 16 април 2016 г.

The Pull of The Moon vs Стогодишният Старец, Който Скочи от Прозореца и Изчезна

Седя си на компютъра, разглеждайки гуудрийдс, когато ми дойде тази идея - да сравнявам две почти еднакви книги. Толкова съм развълнувана за двете книги, които ще сравнявам (може да каже, че това ще е и нещо като дуел между двете книги) днес! 

The Pull of The Moon ми бе подарена и я прочетох на един дъх, преди коледа (мога също така да я определя, като light read), доста ми хареса и я ще ти я препоръчам да я прочетеш (защото!!!после ще разбереш). Стогодишният Старец, Който Скочи от Прозореца и Изчезна (съжалявам, ако тези главни букви те дразнят, аз просто не мога да не го напиша така) има доста интересна история - Когато пътувах, заедно със останалата част от семейството, в нощта преди Хелоуин (а също така беше след Хелоуин партито в училище), заедно с баща ми слушахме радиото и театралната постановка на тази книга бе спомената, и след като чухме така дългото й име, баща ми рече "я, какво име, това ще е голяма глупост (във добрия смисъл на думата, разбира се)". След дни се сетих за книгата и реших да я потърся и поръчам, прочетох книгата за дооооста време, защото ми ставаше интересно, но и в същото време не ми беше интересно (reading slump, какво друго да кажа), но книгата всъщност е прекрасна, даже "прекрасна" не може да я опише.

Сюжет: и двете книги имат сходен сюжет (и герои), която е причината защо избрах да ги сравнявам. При Старецът имаме Алан Карлсон, който бяга от старческият дом в деня на стотният му рожден ден и тръгва да бяга на някъде, решен че животът му няма да свърши скоро. При TPoTM имаме Нан, която решава, че се нуждае от почивка и разнообразие поради криза на средна възраст (която аз бих определила като депресия, бът стил) и бяга от вкъщи с обещанието на мъжа си, че ще се върне. 

Стил на писане: и при двете книги имаме липса на много диалози и увлекателно разказани истории. При Старецът имаме два вида глави: глави, които разказват за приключенията на Алан преди да влезе в старческият дом и глави, които разказват за приключенията на Алан (и бандата му приятели, които среща по пътя си) след като бяга от него. При TPoTM, Нан пише, за приключенията си по пътя, на мъжа си и всичко е предадено чрез писма. И през двете книги имаме преразказване на неща от миналото и увлекателен стил на писане, което ще те накара да забравиш кога си стигнал края на книгите. Стилът на писане, също така, е една от причините защо ще дадеш пет звезди и на двете книги.

Герои: докато при TPoTM имаме само един герои, при Старецът имаме бандата на Алан, група наркомани (които преследват Алан) и много исторически личности. Въпреки всички второстепенни герои, Алан е най-разноцветен, и миналото и настоящето му е по-интересно от това на Нан, която и в миналото си е имала психични проблеми. 

Обобщение: От двете книги предпочитам повече Старецът (която със сигурност ще препрочитам), защото книгата е по-забавна, но пък определям TPoTM като light-read, което означава, че препоръчвам и двете книги защото са незабравими и много ги обичам :) 

а ето и една песен, която ми напомня за книгите: 


окей 
бай
п.п. пробвам нов шрифт, ако не си забелязал, какво мислиш за него? 
п.п.2 върнах се и сложих снимки на книгите лмао 

Няма коментари:

Публикуване на коментар