събота, 16 април 2016 г.

Чисти на Джулиана Багът

Ще започна с това, че това ревю е писано отдавна и само го редактирах, понеже не знам за какво да пиша в блога. Също така в това ревю можеш да видиш колко бебешко е било държанието ми преди приблизително една година.


Никога не съм си купувала книга заради корицата или заради отзивите в goodreads, но да това се случи с Чисти на Джулиана Багът (още си мисля, че трябва да е Багот but still). Чисти взима всичко човешко в теб и го захвърля в кошчето за боклук. Книгата показва колко жестоки може да са някои хора, които искат само власт (даже не мога да нарека тези искащи власт създания хора). Също така те кара да се замислиш доста за бъдещето и хората.

Книгата започва с дядото на Преша, който разказва за Посланието, което дошло няколко седмици след Детонациите- бомби паднали изневиделица от небето, потушавайки всичко по пътя си. Посланието гласяло:
Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. За сега ще бдим от далече, с чувство за милосърдие.
Приключенията започват от Партридж, който след училищна екскурзия в архивите на починалите  се натъква на предметите на починалата си майка и взема да се пита дали тя не е жива. Така той започва да чертае схема на вентилаторната система за план за бягство. След като плана му проработва и излиза във външния свят представите му се разбиват и разбира колко ужасен е света зад купола. Преша се среща с Брадуел след като бяга от войници на ОСР (които взимат всеки след като навърши 16 години) и се натъква на мястото където се провеждат срещите на така наречения му клуб. Преша не го харесва от пръв път, въпреки че са се срещали преди (това ти сам ще си го прочетеш ако искаш да си вземеш книгата). Така Брадуел става един от най-важните герои в книгата (пък и в трилогията), по късно се включва и Ел Капитан (същото става както и с Брадуел)

Героите са като чиста, бяла риза, която е била търкана, въргаляна и горяна, а докато четеш книгата по нататък ризата се пречиства, закърпва се, започва да прилича на това, което е била преди. Мислите им стават по-чисти, изведнъж не се чувстват толкова самотни... стилът на писане на Багът те унася в книгата. Тя излага всички чувства и мисли на героите, когато героите се запознават, сякаш детското у тях излиза наяве. Те са имали само един човек до себе си и когато се запознават и започват да работят заедно и да се защитават един друг сякаш са деца, които никога не са преживели Детонациите и си поемат глътка свеж въздух отново.Двамата главни герои Преша и Партридж са пълни противоположности. Преша е жертва на Детонациите и има глава на кукла вместо длан, живее заедно с дядо си, който има вентилатор на гърлото си- пак заради Детонациите. Както може би разбра от Детонациите хора са се слели с обекти- стъкла, хора (групита), пластмасови предмети и.т.н. Преша и дядо и живеят в една изоставена бръснарница докато Партридж живее на топло и уютно в Купола. В Купола живеят Чистите- хората, които не са жертва на Детонациите и нямат никакви белези и сраствания по телата си. Партридж е бил в Купола по време на Детонациите, по чиста случайност и късмет защото имало планирана и разпространена дата за бомбите. Когато те са паднали Партридж е бил  на екскурзия, а някои хора, които са си били купили "билети" за място в Купола са били навън и са станали жертви на бомбите. Бащата на Партридж стои най отгоре в йерархията на Купола, а брат му, както е известно на всекиго, се е самоубилБрадуел е младеж на годините на Преша и Партридж (или по голям), който има няколко птици сляти с гърба му. Той има основат клуб за онези любопитни хора, които искат да видят отново неща от миналото, и за хора мразещи Купола. Ел Капитан (по прякор даден от майка му) "носи" брат си Хелмут на гърба си. И става един от любимите ми герои още от първите му появи (той е много важен де). Името му може да му носи вид на някой набит батка, но той е почти на годините на Преша и Партридж. И брат му го намирам всъщност за много забавен и разведряващ герой, въпреки че излиза без ум. Те са войници в ОСР - те набират войници, но също така и си организират такива игри уж за почистване на по слабите хора. 

Книгата те омагьосва още от първите страници и не те пуска да края (а краят, ох този отворен край). А след като свършиш книгата ти се иска да прочетеш следващата (Сраснати) и да разбереш какво става по-нататък и ако почна да говоря за какво ще те бъга да си купиш следващата книга ще пусна спойлъри. Книгата също така сякаш отключва чувства и мисли, които никога не си си въобразявал, че съществуват. 
И пак книгата е страхотна ако може щях да я оценя 8/5 в goodreads, но не може, ако обичаш (или поне харесваш) антиутопии защо не си я прочел все още?? Като я свършиш ще се попиташ "Къде си била през целия ми живот??". Както стана и с мен 

окей
бай

Няма коментари:

Публикуване на коментар