петък, 29 април 2016 г.

Читателски Маратон Май 2к16


Да, твърде много ме домързя да се обяснявам, затова просто изгледай видеото. 
След много умуване, най-накрая реших кои книги ще се четат през този читателски маратон: 
да, домързя ме да си оправя леглото

1. Книга, която препрочитате. 
Избрах Звезди за Лола, понеже обожавам тази книга и съм я препрочитала сигурно 1000 пъти + една съученичка наскоро препрочита Целувка за Ана и се сетих за тази поредица и ми стана доста насталгично. (окей, също така просто нямам други книги за препрочитане, освен 39 ключа) 

2. Книга, за която все не ви остава време , а имате от цяла вечност.
Притежавам Saint Anything от миналата година и е голяма срамота още да не съм я прочела, плюс че това е Сара Десен, а аз обожавам Сара Десен. 

3. Книга, която сте започнали, но е останала недовършена.
Първоначално мислех да е The Dream Thieves, но тогава видях Наследството и се сетих, че през Април исках да я довърша, но така и не успях + чета тази книга от Септември, каква безотговорност. 

4. Книга от нетипичен за вас жанр.
Честно казано, купих Dante's Antichton защото ми се купуваше нещо, но сега ми се отвори възможност да я прочета, понеже е мистерия/трилър, а аз не чета този жанр често.

5. Класика.
Jane Eyre вече трябва да се прочете! 

Много, много, ама много се надявам и ти да се включиш в читателския маратон!! 
окей 
бай

събота, 16 април 2016 г.

Чисти на Джулиана Багът

Ще започна с това, че това ревю е писано отдавна и само го редактирах, понеже не знам за какво да пиша в блога. Също така в това ревю можеш да видиш колко бебешко е било държанието ми преди приблизително една година.


Никога не съм си купувала книга заради корицата или заради отзивите в goodreads, но да това се случи с Чисти на Джулиана Багът (още си мисля, че трябва да е Багот but still). Чисти взима всичко човешко в теб и го захвърля в кошчето за боклук. Книгата показва колко жестоки може да са някои хора, които искат само власт (даже не мога да нарека тези искащи власт създания хора). Също така те кара да се замислиш доста за бъдещето и хората.

Книгата започва с дядото на Преша, който разказва за Посланието, което дошло няколко седмици след Детонациите- бомби паднали изневиделица от небето, потушавайки всичко по пътя си. Посланието гласяло:
Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. За сега ще бдим от далече, с чувство за милосърдие.
Приключенията започват от Партридж, който след училищна екскурзия в архивите на починалите  се натъква на предметите на починалата си майка и взема да се пита дали тя не е жива. Така той започва да чертае схема на вентилаторната система за план за бягство. След като плана му проработва и излиза във външния свят представите му се разбиват и разбира колко ужасен е света зад купола. Преша се среща с Брадуел след като бяга от войници на ОСР (които взимат всеки след като навърши 16 години) и се натъква на мястото където се провеждат срещите на така наречения му клуб. Преша не го харесва от пръв път, въпреки че са се срещали преди (това ти сам ще си го прочетеш ако искаш да си вземеш книгата). Така Брадуел става един от най-важните герои в книгата (пък и в трилогията), по късно се включва и Ел Капитан (същото става както и с Брадуел)

Героите са като чиста, бяла риза, която е била търкана, въргаляна и горяна, а докато четеш книгата по нататък ризата се пречиства, закърпва се, започва да прилича на това, което е била преди. Мислите им стават по-чисти, изведнъж не се чувстват толкова самотни... стилът на писане на Багът те унася в книгата. Тя излага всички чувства и мисли на героите, когато героите се запознават, сякаш детското у тях излиза наяве. Те са имали само един човек до себе си и когато се запознават и започват да работят заедно и да се защитават един друг сякаш са деца, които никога не са преживели Детонациите и си поемат глътка свеж въздух отново.Двамата главни герои Преша и Партридж са пълни противоположности. Преша е жертва на Детонациите и има глава на кукла вместо длан, живее заедно с дядо си, който има вентилатор на гърлото си- пак заради Детонациите. Както може би разбра от Детонациите хора са се слели с обекти- стъкла, хора (групита), пластмасови предмети и.т.н. Преша и дядо и живеят в една изоставена бръснарница докато Партридж живее на топло и уютно в Купола. В Купола живеят Чистите- хората, които не са жертва на Детонациите и нямат никакви белези и сраствания по телата си. Партридж е бил в Купола по време на Детонациите, по чиста случайност и късмет защото имало планирана и разпространена дата за бомбите. Когато те са паднали Партридж е бил  на екскурзия, а някои хора, които са си били купили "билети" за място в Купола са били навън и са станали жертви на бомбите. Бащата на Партридж стои най отгоре в йерархията на Купола, а брат му, както е известно на всекиго, се е самоубилБрадуел е младеж на годините на Преша и Партридж (или по голям), който има няколко птици сляти с гърба му. Той има основат клуб за онези любопитни хора, които искат да видят отново неща от миналото, и за хора мразещи Купола. Ел Капитан (по прякор даден от майка му) "носи" брат си Хелмут на гърба си. И става един от любимите ми герои още от първите му появи (той е много важен де). Името му може да му носи вид на някой набит батка, но той е почти на годините на Преша и Партридж. И брат му го намирам всъщност за много забавен и разведряващ герой, въпреки че излиза без ум. Те са войници в ОСР - те набират войници, но също така и си организират такива игри уж за почистване на по слабите хора. 

Книгата те омагьосва още от първите страници и не те пуска да края (а краят, ох този отворен край). А след като свършиш книгата ти се иска да прочетеш следващата (Сраснати) и да разбереш какво става по-нататък и ако почна да говоря за какво ще те бъга да си купиш следващата книга ще пусна спойлъри. Книгата също така сякаш отключва чувства и мисли, които никога не си си въобразявал, че съществуват. 
И пак книгата е страхотна ако може щях да я оценя 8/5 в goodreads, но не може, ако обичаш (или поне харесваш) антиутопии защо не си я прочел все още?? Като я свършиш ще се попиташ "Къде си била през целия ми живот??". Както стана и с мен 

окей
бай

The Pull of The Moon vs Стогодишният Старец, Който Скочи от Прозореца и Изчезна

Седя си на компютъра, разглеждайки гуудрийдс, когато ми дойде тази идея - да сравнявам две почти еднакви книги. Толкова съм развълнувана за двете книги, които ще сравнявам (може да каже, че това ще е и нещо като дуел между двете книги) днес! 

The Pull of The Moon ми бе подарена и я прочетох на един дъх, преди коледа (мога също така да я определя, като light read), доста ми хареса и я ще ти я препоръчам да я прочетеш (защото!!!после ще разбереш). Стогодишният Старец, Който Скочи от Прозореца и Изчезна (съжалявам, ако тези главни букви те дразнят, аз просто не мога да не го напиша така) има доста интересна история - Когато пътувах, заедно със останалата част от семейството, в нощта преди Хелоуин (а също така беше след Хелоуин партито в училище), заедно с баща ми слушахме радиото и театралната постановка на тази книга бе спомената, и след като чухме така дългото й име, баща ми рече "я, какво име, това ще е голяма глупост (във добрия смисъл на думата, разбира се)". След дни се сетих за книгата и реших да я потърся и поръчам, прочетох книгата за дооооста време, защото ми ставаше интересно, но и в същото време не ми беше интересно (reading slump, какво друго да кажа), но книгата всъщност е прекрасна, даже "прекрасна" не може да я опише.

Сюжет: и двете книги имат сходен сюжет (и герои), която е причината защо избрах да ги сравнявам. При Старецът имаме Алан Карлсон, който бяга от старческият дом в деня на стотният му рожден ден и тръгва да бяга на някъде, решен че животът му няма да свърши скоро. При TPoTM имаме Нан, която решава, че се нуждае от почивка и разнообразие поради криза на средна възраст (която аз бих определила като депресия, бът стил) и бяга от вкъщи с обещанието на мъжа си, че ще се върне. 

Стил на писане: и при двете книги имаме липса на много диалози и увлекателно разказани истории. При Старецът имаме два вида глави: глави, които разказват за приключенията на Алан преди да влезе в старческият дом и глави, които разказват за приключенията на Алан (и бандата му приятели, които среща по пътя си) след като бяга от него. При TPoTM, Нан пише, за приключенията си по пътя, на мъжа си и всичко е предадено чрез писма. И през двете книги имаме преразказване на неща от миналото и увлекателен стил на писане, което ще те накара да забравиш кога си стигнал края на книгите. Стилът на писане, също така, е една от причините защо ще дадеш пет звезди и на двете книги.

Герои: докато при TPoTM имаме само един герои, при Старецът имаме бандата на Алан, група наркомани (които преследват Алан) и много исторически личности. Въпреки всички второстепенни герои, Алан е най-разноцветен, и миналото и настоящето му е по-интересно от това на Нан, която и в миналото си е имала психични проблеми. 

Обобщение: От двете книги предпочитам повече Старецът (която със сигурност ще препрочитам), защото книгата е по-забавна, но пък определям TPoTM като light-read, което означава, че препоръчвам и двете книги защото са незабравими и много ги обичам :) 

а ето и една песен, която ми напомня за книгите: 


окей 
бай
п.п. пробвам нов шрифт, ако не си забелязал, какво мислиш за него? 
п.п.2 върнах се и сложих снимки на книгите лмао 

вторник, 12 април 2016 г.

songs + books pt.2

Не съм правила пост като този от, ами почти от година. Ще трябва да завърна старите си навици за писане в блога. Понеже не мога да се сетя за други песни, които да си подхождат с книги, този път ще са само пет (колко бяха първият път лал). Ениуей, дано песните ти харесат (особено тази на gnash, обичам това дете толкова много)! :з

1.The Raven Boys + It's Oh So Quiet на Björk 

It's. Oh. So quiet
It's. Oh. So still
You're all alone
And so peaceful until...
You fall in love
Zing boom
The sky up above
Zing boom
Is caving in
Wow bam
You've never been so nuts about a guy
You wanna laugh you wanna cry
You cross your heart and hope to die

Някак си книга и песента много си подхождат според мен, а и докато четях книгата, тази песен постоянно ми звучеше в главата. Някак си я свързвам с Ганси, Блу и Адам, ама няма повече да казвам, че ще е спойлър. 
2.Нещо по въпроса за медузите + The Kids Aren't Alright на Fall Out Boy

And in the end
I'd do it all again.
I think you're my best friend.
Don't you know that the kids aren't al-, kids aren't alright?
I'm yours.
When it rains it pours.
Stay thirsty like before.
Don't you know that the kids aren't al-, kids aren't alright?




I know what you did last summer
Just lie to me there's no other
I know what you did last summer
Tell me where you've been
I know what you did last summer
Look me in the eyes, my lover
I know what you did last summer
Tell me where you've been

Песента много се свързва с "тайната" на Бишъп, която Додж открива + връзката му с Хедър.
4. The Life of a Stupid Man на Ryuunosuke Akutagawa + Immortal на Marina and The Diamonds

I wanna be immortal
Like a God in the sky
I wanna be a silk flower
Like I'm never gonna die
I wanna live forever
Forever in your heart
And we'll always be together
From the end to the start
[...]
I'm forever chasing after time
But everybody dies, dies
If I could buy forever at a price
I would buy it twice, twice
5.Реликвите на Смъртните (или въобще всички книги на Кас Клеър) на Касандра Клеър + i hate u, i love u на gnash & olivia o'brian

Friends can break your heart too, and
I'm always tired but never of you
[...]
You said you wouldn't and you fucking did
Lie to me, lie with me, get your fucking fix
Now all my drinks and all my feelings are all fucking mixed
Always missing people that I shouldn't be missing
Sometimes you gotta burn some bridges just to create some distance
I know that I control my thoughts and I should stop reminiscing
But I learned from my dad that it's good to have feelings
When love and trust are gone
I guess this is moving on

За жалост, не мога да сложа цялата прекрасна песен тук, но въобще всичките любовни триъгълници? или само аз го виждам? но все още си представям Саймън да пее това (сори, нот сори)
окей
бай

неделя, 10 април 2016 г.

Panic на Lauren Oliver

Ще излъжа ако кажа, че тази книга не ме остави без дъх, докато разгръщах последните и страници (буквално нямах дъх, трябваше да си взема инхалатора). Обичам Лаурен Оливър, това е първата причина поради която си купих тази книга, втората причина бе, че бях мярнала книгата от много отдавна и след като една приятелка ме завърна във времената, в които четях Делириум, реших да потърся и за другите книги на Оливър. Long story, short книгата бе на промоция и нямаше как да не си я купя.

Честно казано, заглавието подлъгва читателят за книгата. Паник всъщност е игра. След всеки ден на завършване на училище, в градчето Карп, се открива, със скок от скала към морето, играта Паник. Тя продължава през цялото лято и този, който оцелее всичките предизвикателства, печели парична сума. Разбира се, играта е нелегална и през нея доста хора трябва да се пазят от полицията, защото доста хора са умирали и умират през нея.
Хедър няма да участва в играта, докато не среща предишното си гадже на плажа в нощта на скока. Тогава от хората, които са се събрали да гледат участниците, се превръща в участник, заедно със най-добрата си приятелка Нат.
Додж участва в играта, само заради отмъщение. Преди години сестра му Дайна става инвалид, поради катастрофа в която Люк Ханрахан участва. Сега брат му-Рей участва в играта и Додж търси отмъщение в стила око за око, зъб за зъб (само дето той има на ум смърт, не инвалидност)

В деня на скока, Бишъп и Хедър са на плажа, подкрепяйки най-добрата си приятелка Натал, докато нещо не превключва в Хедър и тя също се качва на скалата при Нат за скока. Паник не е просто игра, паник ти връща всичките страхове (искам да подчертая, че тук под "връща и всичките страхове" имам предвид за страховете и на героите в книгата, и на читателя на книгата). Първоначално Хедър не знае защо участва в играта, докато не бяга, от незаинтересованата към децата си майка, заедно със малката си сестричка Лили. От тогава тя се бори за себе си и за Лили.

Обичам тази книга, обичам героите, обичам Паник, обичам стилът на писане. Героите са не-за-бра-ви-ми. Още от сега се представям как виждам някое русо момче със шапка и си мисля "ей, това е точно бишъп". А Бишъп е страхотен, мога да говоря за него с часове, защото го обичам твърде много (той ми е любимият герой, не Хедър (сори Хедър)). Не мога да кажа нещо от типа на "хедър е тоооолкова смела, защо няма женски герои като нея в другите книги? (лъжа: всяко човешко същество е достатъчно смело, че да живее)" защото всички герои са смели. Книгата не се върти само около Паник, ами и около интересния и динамичен живот на героите, техните страхове и провали също са на преден план (и честно казано, само Бишъп нямаше напрегнат живот в сравнение с Хедър, Додж и Натали), и това също те държи под напрежение (главните букви на следващия параграф са аз, крещейки за напрежението под което те държи книгата). Ани е другият ми любим герой, Хедър работи при нея във фермата и за животни (където има кокошки, кучета, всичко за което се сетиш +тигри), тя подслонява Хедър и Лили, и е толкова сладък герой (искам баба като нея).

Стилът на писане (ако не сте чели до сега Оливър, то направете го бе хора. делириум и моят свети валентин (което между впрочем разбрах, че е before i fall и бях очарована) са преведени, какво чакате?) е толкова увлекателен (не знам дали съм използвала този израз преди), сякаш се водиш по водопад (ама топъл и без камъни и с много паника) от който не можеш да излезеш, докато не свършиш книгата. Обичам стила на писане, защото играта крие следващите си предизвикателства и ти със нетърпение държиш книгата и чакаш да дойде денят на предизвикателството, защото трЯБВА ДА РАЗБЕРЕШ КАКВО Е, БЯХ ПОД ТАКОВА НАПРЕЖЕНИЕ, ДОКАТО ЧЕТЯХ КНИГАТА, НЕ МИ ГОВОРИ. Не мога да кажа, че Паник не ми напомни малко на Игрите на Глада, но човек като се замисли, те нямат почти нищо общо (с изключение, че и двете са игри, и че все някой ще умре). Има ли драми? Има, и то доста (обичам драми).

Ако обичаш да бъдеш държан под напрежение, прочети книгата, ако обичаш трилър и (малко) романс, прочети книгата, ако обичаш Оливър, прочети книгата, ако нищо от изброените неща не обичаш, прочети книгата, ако си в reading slump, прочети книгата. Никога, ама никога не съм искала да препрочитам любими мои книги (освен 39 ключа, които по всяко време мога да препрочета), но от сега се виждам как препрочитам книгата и изживявам всичката паника наново.

окей
бай
п.п. бишъп е като млад лео дикаприо, ама със стърчаща коса и пижама, вместо дънки
п.п.2 не споменах, че дадох пет звезди на книгата, нали?

четвъртък, 7 април 2016 г.

Дребен шрифт #3/ Принц с Часовников Механизъм

Не съм правила Дребен Шрифт от почти година! Каква срамота.
Искам да направя Дребен Шрифт на тази книга, откакто започнах да я чета (което беше отдавна) + нещо не можах да направя някои снимки като хората, да ме извиняваш.













И понеже имам още три снимки, но блогър не ми дава да ги кача, ще останем с три снимки по-малко.
окей
бай


вторник, 5 април 2016 г.

шипково и царевец 2к16

В петък, заедно със останаата част от семейството, потеглих към Шипково, за да се чипам в минерални бани. Е, чипах се и беше много хубаво (шляпах и плисках вода навсякъде, като истинско дете на посейдон). В понеделник за първи път ходих на Царевец и милвах една много хубава котка. Ето и няколко снимчици:













 Знам, знам, правих доста по-малко снимки на Царевец, но пък повече се любувах на природата около мен.
окей
бай


неделя, 3 април 2016 г.

Несигурност при избиране на книга?

Ето един проблем, който имах, когато започнах да чета книги интензивно: бях много несигурна за книга, която съм си харесала по анотацията. Винаги съм се чудила (понеже бях към 12 годишна тогава) дали ще има сексуални сцени в книгата. Това ми беше най-големият проблем. Затова тук ще изброя няколко съвета, които могат да помогнат много.

  1. Анотацията на една книга не е всичко, разрови се из книжни блогове и потърси за ревюта на избраната книга, това доста помага, пък и... за какво са тези ревюта, ако не и за мнение на човек на твоите години. 
  2. Ако все пак намериш някои положителни и някои отрицателни ревюта, помисли върху написаното за книгата в тези ревюта. Помисли си дали героите ти харесват и допадат, дали стилът на писане няма да те дразни и.т.н.
  3. Ако все пак, дори след голямото ровене за тази книга, не можеш да прецениш, отиди в библиотеката и си я вземи от там, така няма да харчиш пари на вятъра, ако не ти хареса.
  4. Попитай някой приятел дали е чел книгата и дали му харесва. Също така да се обоснове.
  5. Изтегли и прочети откъс или началото на книгата, ако те завладее си я купи. (все пак егмонт предоставят тази опция, а и гуудрийдс също)
  6. Ако все пак искаш да я прочетеш и я купиш, а не ти хареса, винаги можеш да я подариш на някого или да я дариш на библиотеката.
  7. Чел си ревю на книгата и все още си несигурен - питай автора на ревюто, в коментарите, какво те притеснява! Те ще отговорят със сигурност! 
Не мога да се сетя за още съвети, но със сигурност тези са достатъчни според мен. Приятно четене на книгата! (или не)

7 причини, защо трябва да четем книгите на Тери Пратчет

At last, Sir Terry, we must walk together.Terry took Death's arm and followed him through the doors and on to the black desert under the endless night.

The End.


Този пост е посветен на вечната памет на Сър Тери Пратчет.

1.Глупавият хумор 
Много съм се смяла на глупавият хумор в книгите, който всеки може да използва в ежедневието си и да се смее с приятели. (добре, някои от шегите може да не стават за пред не много близки хора, но всеки си е a lil rebel by heart)


2.Разнообразни герои, които всеки харесва
Ето един факт за героите на Пратчет - не можеш да мразиш някой герои, колкото и дразнещ да изглежда. А героите са винаги разнообразни, забавни и глуповато умни (ха! да, наистина го казах). Не може да не обичаш всеки герой на Пратчет, невъзможно е, всички са такива бебенца малки.

3.Всяка книга е свързана с друга
Въпреки че Светът на Диска е поредица, книгите са самостоятелни, а някои от тях се разделят на мини поредица т.е. героите от една книга, преживяват още едно приключение в друга. И понеже дори аз не мога да се разбера с това обяснение, ето пример: в Туп! и Смрък се разказва за приключенията на Сам Ваймс, без книгите да са издадени една след друга. Пратчет се сеща за друга трагедия, в която да хвърли някой герои и я пише (или поне така е било)

искам само да предупредя, че тази снимка е взета от
от групата какво четеш във фейсбук и тя не принадлежи
на мен, всички права са на автора и :) 
4.Светът на Диска се простира в 41 книги 
И въобще, Пратчет е писал много и има повече от 60 книги, издадени на много езици, така че никога няма да ти стане скучно или няма да чакаш за друга книга (докато не ги свършиш всичките) 

5.Винаги сюжетът е повече от интересен 
...и заплетен. Пратчет пише с такава лекота, че не се усещаш, кога си минал стотната страница. Честно казано, сюжетът се развива бавно до средата на книгата и после
изведнъж всичко започва да се разплита и книгата да достига крайната си цел. Затова, казвала съм го на стотици, не спирайте да четете книгата на Пратчет, изведнъж става много интересно и си струва, примерно аз самата съм хвърляла доста негови книги, но после съжалявам за това. 

6.Много може да се научи от книгите му
И то не само интересни факти, а и неща от живота, за които да се приготвяш или просто да си знаеш за тях. 

7.Книгите са изключително красиви
Кориците на книгите, гръбначетата им, илюстрованите версии и книги...всичко това е повече от прелест и щастие за очите ми, все пак споменах, че обожавам шарени неща, а книгите му точно са шарени. 

Мога да изброявам още 12367 причини, защо трябва да четем Пратчет, но нямам толкова време, затова отиди в най-близката книжарница и купи някоя негова книга, уверявам те, няма да съжаляваш! :)
окей
бай

събота, 2 април 2016 г.

who to follow: bulgarian bookstagram part I

Понеже повечето от хората на този модерен български свят, имат инстаграм, но понякога фийдът им опустява, реших да направя този минипост за буук любителите в инстаграм. И също така, понеже са буукстаграми, не искам да се повтарям, като за всички профили казвам едно и също, така че може и някъде да пропусна.

1. ellshcbooks
Ако все още не знаете инстаграм акаунта на Елена, значи сте пропуснали много. Обичам комбинацията на книги и свежи и прости снимки. И понеже ще ме разберете погрешно, намирам снимките и за свежи и разведряващи, носещи щастие, успокоение и нужда от повече книги.


2. bookateria
ака буукстаграмът на Ева, от който бях страхотно очарована, когато го открих. Много книги на едно място, шареност от книги навсякъде; прелест за очите ми.


3. light.dreamer
А ето тук и блогът на Елена.


4. bookslover_bulgaria
Наскоро открих този интстаграм вия егмонт, но и наскоро момичето започна да публикува отново. Препоръчвам го, защото снимките са доста разнообразни, въпреки че акаунтът е бебе още.


5. kayadimitrova
Не мисля, че има някой, който да не знае буукстаграмът на Кая, но го включих, защото има доста снимки на книги и цветя, което аз много обичам


6. booksattack
И тук е моментът да кажа, че Зин си направи буукстаграм (преди по-малко от час, да бъда точна) и затова ви приканвам да го последвате всички.


И за край на този пост искам ТИ да ми кажеш, в коментарите, още български буукстаграми, за втората част на този пост :)
окей
бай