събота, 12 март 2016 г.

Сподели (без хаштаг, не се нуждаем от хаштаг)

Внимание, това може да съдържа някои спойлъри, за които съжалявам, но просто не мога да се изкажа без тях. 

И ето отново Емил Конрад можа да "покори" България, изразявайки мнение, което явно не сме си изградили или разбрали от видеата му или от социалните мрежи. И ето, напук на него, тук изразявам негативното си мнение, което ще разсмее самия Конрад.
Той казва, че в тази книга е споделил много повече лични неща, отколкото в първата си книга. Намирам това за грешно, защото той по скоро е изразил ХЕЙТ (не мнение, хейт), за разлика от първата си книга, в която сподели повече лични преживявания.
Нека започна от начинът на изказване. На едната страница той казва да бъдем себе си, но на следващата страница ще оплюва 16 годишните "курви" и ще им дава акъл как да се държат, защото те явно не знаят кой са и що са; на следваща страница ще дава акъл на хората, които използват селфи пръчка и ще говори от тяхно име, че са се усмихвали фалшиво, ЗАЩО?! (ТА ТО ИМА ЦЯЛА ГЛАВА ЗА СЕЛФИ ПРЪЧКАТА, ЗАЩО?!)
1)Не можеш да говориш от името на хората
2)Не е грях да се снимаш и да заснемеш един щастлив момент от живота си
3)Не е грях да се гримираш

Ето още едно клише, за което Емил е хейтил в тази книга (и то твърде много). Технологиите и социалните мрежи. Веднъж излязъл господин Конрад и не видял деца на площадката, която била с чисто нови люлки, пързалки итн, и вече ооо всички били вкъщи по компютрите. За тези, които не знаят, но много деца продължават за си играят навън, не вътре с компютъра (от личен опит го казвам). Мога много да противореча по тази тема, но поне той също се смята за обсебен от социалните мрежи.

Продължавам със стила на писане. Ами. Не. Можеш. Да. Пишеш. Ето. Така. Стилът на писане е дразнещ  и на моменти изгубвах смисъла на изреченията, и трябваше наново да ги препрочитам.

Нещата, на които не ни учат в училище и Сподели са буквално еднакви книги, само че с различни корици и дати на издаване. Поне в тази книга нямаше толкова много хейт към хората. Браво за някои глави (две са, само две глави ми харесаха), но за напред не смятам, че е уместно да се повтаря нещо, което Емил вече е #Споделил. (освен ако не е Изкуството да бъдеш Мързелив, нея с удоволствие ще я прочета) 
окей
бай

Няма коментари:

Публикуване на коментар