четвъртък, 31 март 2016 г.

Reunion для März

Започвам този пост с това, че планирах да прочета повече книги през март, но училището ме възпря. Също така този пост ще бъде кратък, защото за 4/5 от книгите си имат свои собствени ревюта (окей, може би ревютата на Сподели и Сезонът на Злополуките са повече като хейт към книгите, бът стил).

1.Внимавай със Силата на Тъмната Страна от Том Енгълбергер
Хареса ми, но и не ми хареса, ама пък и ми хареса. Това мисля за нея в момента. 2/5 звезди, а ревюто тук.
2.Сподели на Емил Конрад.
Поредното безсмислено пилеене на хартия. Горките дървета. 1/5 звезди, ревю тук.
3.Сезонът на Злополуките от Мойра Фоули-Дойл
Не, не и не. 1/5 звезди, ревю тук.
4.Нещо по Въпроса за Медузите от Али Бенджамин 
Обичам тази книга толкова много и искам всеки да я прочете. 4/5 звезди, а ревюто тук. (където продължавам с говоренето за уникалността на книгата)
5.Сезонът на Костите от Саманта Шанън 
Доста ми хареса, но очаквах повече (повече в смисъл да си заслужи пет звезди) и от сега нямам търпение да си взема и втората книга. Как ще дочакам да излязат останалите пет, не знам. 4/5 звезди.

А за април месец, най-много се стремя да довърша това бебче:
окей
бай

неделя, 27 март 2016 г.

i love spring book yag

Осъзнах се, че на съм правила таг наскоро и окей, може би се подмазах, може би не Ева ме тагна за i love spring book тага и затова днес явно ще има две публикации. Тенкс ту Ева <3 :з

1. Каква е пролетта, там където живееш?
Винаги е била зелена и често-променяща-времето се, но тази година, ето че вече е Април месец, но сега не е зелено и е по-мрачно отколкото слънчево и топло. Иска ми се старата пролет да се завърне.

2. Най-очакваното излизане на книга, тази пролет.
Въпреки че не съм чела поредицата Стъкленият Трон, дори аз се вълнувам за излизането на Кралица на Сенките. Също така Дете на Пустинята, Бухтичка и Лейди Полунощ. 

3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Търсих доста, но така и не намерих корица, която да ми напомня за пролетта :/ 

4. Къде ще четеш тази пролет?
Вкъщи, в училище, при баба, на Шипково, където вятърът ме отвее. 

5. Намерете корица със слънцето на нея.
беше голямо търсене отново
6. Кои са любимите ти пролетни четива?
Джейн Еър, Наследството, Хари Потър, Изборът, Максимум Райд, 39 Ключа, май са твърде много книги за да довърша този списък.
7. Намерете книга с много различни цветове по нея.

Нещо По Въпроса За Медузите от Али Бенджамин

Окей, окей, ще си призная, купих тази книга заради страхотната корица и факта, че се говори за медузи в нея. Мнда, обичам медузи и всички морски създания. Абсолютно не бях разочарована от книгата и препоръчвам да се прочете от всеки.

Преди да започне училище, на Сузи и бива предоставена новината, че нейната най-добра приятелка Франи се е удавила, което бива неуместно според Сузи, защото Франи е била отлична плувкиня. Наред със разсъжденията си по смъртта на Франи, Сузи е изпратена при психолог, за да се разбере защо тя не иска да говори.
За да докаже, че Франи не се е удавила, Сузи предприема едно голямо, но и тайно приключение, свързано с медузите и това колко прекрасни, но и опасни създания са те, докато трябва да слуша майка си и да крие болката си от раздялата на родителите си.

Книгата си струва да се прочете, не само заради страхотния и увлекателен стил на писане, но и защото ни показва защо не трябва да подценяваме 12 годишните. Винаги казваме, че те са още малки за да бъдат хора, но Сузи разбива всички стереотипи за връстниците си. Тя също така ни показва как може едно приятелство да се разруши и как, дори и чрез мълчание, може да се изградят други. На момент трябваше да оставя книгата, защото истината бе твърде болезнена. Със сигурност, всеки който се захване да прочете книгата, ще намери своето дванайсет годишно аз в Сузи. Мога да говоря още много, за това колко силен герой е Сузи, но трябва и за друго да говоря.

Признавам си, че по средата на книгата действието не се развива много и става малко скучна, но не я оставай!! нататък става по-добре!! и това не я прави по-малко уникална. Имам чувството, че ще я препрочитам доста в бъдещето, защото тази книга е толкова страхотна. Тук е мястото да вмъкна, това че книгата не само ти дава житейски опит, но и има толкова интересни факти за медузите в нея. Сякаш четеш енциклопедия само за медузи.

Та, енциклопедия за медузи, наръчник за живота на 12 годишните и страхотен стил на писане, искам всеки да я прочете и после и вие да я препоръчвате на други хора, защото това не е просто една обикновена детска книга.

оокей
бай

п.п. също така книгата е разделена на няколко части и тези части биват разделени от една прекрасна рисунка на медуза.

вторник, 22 март 2016 г.

Сезонът на Злополуките от Мойра Фоули-Дойл

Честно казано, избрах да прочета книгата заради малкия и обем и факта, че има капан за сънища на корицата си, което ме заинтригува за героите. Е, героите нито се оказаха от коренното население на Америка, нито пък малкия обем на книжката беше достатъчен за поне три звезди.

В края на всеки Октомври странни и заплашителни, за живота, действия сполитат Кара и семейството и - я някой паднал по стълбите, я някой друг го блъснал кола. Тайните около сезона започват да се разнищват, когато Кара, доведеният и брат Сам, сестра и Алис и най-добрата и приятелка Беа, не тръгват по следите на изчезналата, стара позната и съученичка на Кара, Елси.

Книгата се чете забележително бързо и я определям като light read, но въпреки това, действията се развиват доста бавно и имах чувството, че този сезон на злополуките, не е толкова пълен с инциденти, както Беа каза, че ще е. Въпреки това, книгата имаше силни моменти към края си, но те свършиха твърде бързо и след това книгата дойде към края си; абсолютно ранен край бих казала. Не можах да изживея сезона, нито пък да се уверя, че е толкова ужасен, колкото предвещаваха.

Не смятам, че и героите са толкова силни, единствените герои, които си струваха, бяха Сам, Алис и майка им (страхотна майка според мен, кой не иска майка, която има коса, боядисан в необикновен цвят?). Честно казано, намирах част от себе си в Алис, и сигурно затова я харесвам толкова много. Мога да говоря за нея толкова много (!!!) защото тя е изключително силна (!!!) за разлика от Кара(!!??!). Но ми се щеше да има по-разнообразни герои, както и действия. Отново, действията бяха доста предвидими, и уж се пада мистерия, но мистерията беше доста досадна, както и Елси бе досадна на моменти.

Стилът на писане доста не ми допада, но това може би беше и заради кофти превода. Поне тази книга ме научи да не се доверявам на преводи, които не са на Александър Драганов и са издадени от Егмонт. Не мога да кажа, че книгата не ми хареса, но не мога да кажа, че и ми е от любимите. От отзивите в Гуудрийдс, разбрах че не е от много харесваните книги, така че може и да не става за разтоварване. Въпреки това, с удоволствие чакам и следващата книга на Дойл.

окей
бай

събота, 12 март 2016 г.

Сподели (без хаштаг, не се нуждаем от хаштаг)

Внимание, това може да съдържа някои спойлъри, за които съжалявам, но просто не мога да се изкажа без тях. 

И ето отново Емил Конрад можа да "покори" България, изразявайки мнение, което явно не сме си изградили или разбрали от видеата му или от социалните мрежи. И ето, напук на него, тук изразявам негативното си мнение, което ще разсмее самия Конрад.
Той казва, че в тази книга е споделил много повече лични неща, отколкото в първата си книга. Намирам това за грешно, защото той по скоро е изразил ХЕЙТ (не мнение, хейт), за разлика от първата си книга, в която сподели повече лични преживявания.
Нека започна от начинът на изказване. На едната страница той казва да бъдем себе си, но на следващата страница ще оплюва 16 годишните "курви" и ще им дава акъл как да се държат, защото те явно не знаят кой са и що са; на следваща страница ще дава акъл на хората, които използват селфи пръчка и ще говори от тяхно име, че са се усмихвали фалшиво, ЗАЩО?! (ТА ТО ИМА ЦЯЛА ГЛАВА ЗА СЕЛФИ ПРЪЧКАТА, ЗАЩО?!)
1)Не можеш да говориш от името на хората
2)Не е грях да се снимаш и да заснемеш един щастлив момент от живота си
3)Не е грях да се гримираш

Ето още едно клише, за което Емил е хейтил в тази книга (и то твърде много). Технологиите и социалните мрежи. Веднъж излязъл господин Конрад и не видял деца на площадката, която била с чисто нови люлки, пързалки итн, и вече ооо всички били вкъщи по компютрите. За тези, които не знаят, но много деца продължават за си играят навън, не вътре с компютъра (от личен опит го казвам). Мога много да противореча по тази тема, но поне той също се смята за обсебен от социалните мрежи.

Продължавам със стила на писане. Ами. Не. Можеш. Да. Пишеш. Ето. Така. Стилът на писане е дразнещ  и на моменти изгубвах смисъла на изреченията, и трябваше наново да ги препрочитам.

Нещата, на които не ни учат в училище и Сподели са буквално еднакви книги, само че с различни корици и дати на издаване. Поне в тази книга нямаше толкова много хейт към хората. Браво за някои глави (две са, само две глави ми харесаха), но за напред не смятам, че е уместно да се повтаря нещо, което Емил вече е #Споделил. (освен ако не е Изкуството да бъдеш Мързелив, нея с удоволствие ще я прочета) 
окей
бай

понеделник, 7 март 2016 г.

One Lovely Blog Award


Преди месеци, бях номинирана за One Lovely Blog Award от Ева и Жени и чак сега го правя, но не съм го забравила. Големи благодарности на Ева и Жени за номинацията ми, обичкам ви <3

Правилата на наградите са следните:
1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата.
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

Седем факта за мен: 
1. не знам дали съм споменавала, но нямам определена мечта за бъдещето си, само знам, че искам да уча езици и ще започна от скандинавските езици.
2.не обичам да слагам непрочетени книги на рафтовете ми. ето сега имам чисто нова лавица, а бюрото ми прелива от книги, но аз не ги слагам.
3.преди няколко месеца си направих регистрация в дуолинго и от паника, натиснах, че искам да изучавам норвежки и учих норвежки за няколко седмици...
4.и така заради този норвежки, сега всеки път като започна да казвам "аз харесвам-" на немски, казвам "ich liker-", защото харесвам на норвежки е liker :д 
5.от толкова много изучаване на различни езици, мога да смеся английски, немски, руски, норвежки и български в едно изречение.
6.(стига толкова за езиците) имам големи проблеми със съня, трудно заспивам и не мога да си затворя очите. спя на светата нощна лампа и то с отворени очи (казах, че не мога да ги затварям) и почти винаги, когато се събудя, съм неотпочинала. 
7.любимият ми български град, или въобще любимо място в българия, винаги ще си е созопол. обичам морския бряг, и всичко свързано с морето. 
(бонус факт)8.искам да говоря доста езици и да свиря на доста инструменти, даже искам и да мога да пилотирам, но не се знае за сега какво ще стане по нататък хд

аз не съм видяла до сега блогър, който да не е номиниран, или пък този, който не е, няма да го харесвам (съжалявам :/) така че никого не номинирам.

окей
бай

петък, 4 март 2016 г.

Reunion для Februar

Не мога да кажа, че Февруари ми беше слаб от към четенето, защото прочетох страхотни книги. Въпреки четирите книги, четох и доста манга и тук безсрамно ще промотирам и гуудрийдс акаунта ми само за манга.
1.Момичето от Дания на Дейвид Еберсхоф 
Книгата си имаше и хубави, и зле написани моменти, които те карат да я оставиш, но като цяло ми хареса. 4/5 звезди, заради зле стила на писане и отворения край. (реално можете да прочетете как завършва историята на Лили в уикипедия, където е изложен живота и)
2.The Raven Boys на Maggie Stiefvater 
Прочетох тази книга, защото Зин не спира да говори за поредицата и яз исках да се включа в дискусията. Книгата е страхотна, героите са още по страхотни, а стилът на писане е на космическо ниво. Препоръчвам силно и с две ръце и два крака.
3.Red Queen на Victoria Aveyard 
Започна страхотно, завърши ужасно. Ревюто е тук.
4.И Всичко Стана Луна на Георги Господинов 
Добре, не съм чела поемите му, но със сигурност те са по добри от разказите му. Очаквах много много повече. 3/5 звезди.
окей
бай

четвъртък, 3 март 2016 г.

Внимавай със Силата на Тъмната Страна.

Както си бях доста развълнувана за прочитането на тази книга, така и останах разочарована донякъде.
Виж сега, аз съм огромен фен на Междузвездни Войни и притежаването на книга по филмите ми е нещо като задължение. Е, книгата ми беше подарена, но не е задължително да си чели предните две, ако си гледал филмите (пък и без това).
Това е преразказ на последният филм, от оригиналната трилогия, тоест, частта, в която Вейдър умира (на кратко). Няма да разказвам сюжета, защото трябва да е всеизвестен, а и според мен ще е спойлър за предните книги/филми.
Докато четях тази книга, имах чувството, че някой стои пред мен, облечен с костюм, зализана назад коса и очила, и преразказва филма специално за мен. Всичките емоции в този човек бяха пренесени на книгата и може да се усети вятъра, създаден от веенето на ръцете на този преразказвач, защото той доста се е развълнувал от цялото разказване. Но както и ми хареса стилът на писане, имаше и някои моменти, които доста ме смущаваха и имах чувството, че този застанал пред тебе човечец, с цел да ти разкаже филма, се е превърнал в дете и само! възклицава! и то доста тъпичко се получава, когато го пренесеш на книга. (:/)
Въпреки всички тези емоции, героите не бяха представени като, ами, хора, заради безчувствените диалози. Все пак, писателю, не всеки е гледал филмите, пък и дори да е, не може всичко да се помни.
Другото хубаво нещо в книгата, са илюстрациите, които те пренасят още повече в галактиката далече, далече от тук.
Можех да дам три звезди, но дадох две. Много повече се иска за пет звезди, а мога даже да кажа, че авторът въобще не се е опитал. Ще определя книгата за light-read, приятна, но само ако не се замисляш.
окей
бай
п.с. нека силата бъде с теб