понеделник, 8 февруари 2016 г.

Red Queen.

Можеше и да дам пет звезди на Алена Кралица, ако краят не бе разочаровал толкова много. Всичко в книгата е написано толкова перфекнто, държайки те под напрежение, искайки да четеш по-нататък в нея, но тези последни 60 страници, провалиха книгата за мен.
Алена Кралица започва както всички антиутопии, показвайки живота и разказвайки историята и защо трябва да се нарича антиутопия, както и отначало проследява денят на главния герой – Мер Бароу.
В светът на Мер има два типа хора: Червени и Сребърни, зависещо от цвета на кръвта им. Червените са робите; те нямат свобода или някакъв шанс в живота. На възраст 18, те биват пращани на войната с Езерняците. Сребърните са тези, които могат и са способни. Родени в богати семейства със суперсили – контрол над вода, земя и всичко, за което някой може да си помисли – те са третирани с респект, но не отвръщат на Червените със същото.
Една случайна среща с момче, обаче, променя живота на Мер и без подозрения, тя открива един фект за себе си.
След намесата на Кал в живота на Червената, той няма да се върне обратно в нормално положение; тя намира сила в нея, държана в нея с незнание. Тя я отделя от семейството на Мер и съдбата на бойното поле, буквално превръщайки я в друг човек.
Стилът на писане на Ейвярд не е нищо особено, сюжетът и събитията в книгата са това, което карат един нейн читател да я чете. Книгата е написана простичко;героите и техните истории и характеристики не бяха нещо невиждано досега. Имаше злото момиче, милото момче, момчето, което о-аз-не-те-харесвам-само-харесвам-да-прекарвам-време-с-теб, тайната организация (която започва революция) и смелият герой. В моите очи, Мер беше толкова глупава на моменти, че чак исках да крещя на Виктория , че я кара да прави такива глупави решения.

Имаше и един доста обсъждан плот-туист, която трябваше да ме остави с кървящо сърце, но нямаше нищо интересно в него за мен, даже и не се нараних или нещо. Имаше толкова много малки плот-туистове, които не ми изглеждаха като такива, защото знаех, че това ще стане и не ме впечатлиха, защото е една най-обикновена антиутопия. Война, надмощие, крал, кралство и главен герой, който да е бунтовник по сърце с което съм свикнала и ми стана скучно накрая. Последните 60 страници провилаха цялата книга, бяха толкова досадни и скучни, а краят беше толкова близък с този на Дивергенти. Книгата беше смесица от Дивергенти, Изборът и Легенда, но си струва да се прочете заради тръпката, даже на доста хора ще се хареса. Не мразя книгата, но не я и обичам, тя е просто още една антиутопия. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар