понеделник, 8 февруари 2016 г.

Red Queen.

Можеше и да дам пет звезди на Алена Кралица, ако краят не бе разочаровал толкова много. Всичко в книгата е написано толкова перфекнто, държайки те под напрежение, искайки да четеш по-нататък в нея, но тези последни 60 страници, провалиха книгата за мен.
Алена Кралица започва както всички антиутопии, показвайки живота и разказвайки историята и защо трябва да се нарича антиутопия, както и отначало проследява денят на главния герой – Мер Бароу.
В светът на Мер има два типа хора: Червени и Сребърни, зависещо от цвета на кръвта им. Червените са робите; те нямат свобода или някакъв шанс в живота. На възраст 18, те биват пращани на войната с Езерняците. Сребърните са тези, които могат и са способни. Родени в богати семейства със суперсили – контрол над вода, земя и всичко, за което някой може да си помисли – те са третирани с респект, но не отвръщат на Червените със същото.
Една случайна среща с момче, обаче, променя живота на Мер и без подозрения, тя открива един фект за себе си.
След намесата на Кал в живота на Червената, той няма да се върне обратно в нормално положение; тя намира сила в нея, държана в нея с незнание. Тя я отделя от семейството на Мер и съдбата на бойното поле, буквално превръщайки я в друг човек.
Стилът на писане на Ейвярд не е нищо особено, сюжетът и събитията в книгата са това, което карат един нейн читател да я чете. Книгата е написана простичко;героите и техните истории и характеристики не бяха нещо невиждано досега. Имаше злото момиче, милото момче, момчето, което о-аз-не-те-харесвам-само-харесвам-да-прекарвам-време-с-теб, тайната организация (която започва революция) и смелият герой. В моите очи, Мер беше толкова глупава на моменти, че чак исках да крещя на Виктория , че я кара да прави такива глупави решения.

Имаше и един доста обсъждан плот-туист, която трябваше да ме остави с кървящо сърце, но нямаше нищо интересно в него за мен, даже и не се нараних или нещо. Имаше толкова много малки плот-туистове, които не ми изглеждаха като такива, защото знаех, че това ще стане и не ме впечатлиха, защото е една най-обикновена антиутопия. Война, надмощие, крал, кралство и главен герой, който да е бунтовник по сърце с което съм свикнала и ми стана скучно накрая. Последните 60 страници провилаха цялата книга, бяха толкова досадни и скучни, а краят беше толкова близък с този на Дивергенти. Книгата беше смесица от Дивергенти, Изборът и Легенда, но си струва да се прочете заради тръпката, даже на доста хора ще се хареса. Не мразя книгата, но не я и обичам, тя е просто още една антиутопия. 

вторник, 2 февруари 2016 г.

Reunion для Januar + супер малък book haul

Може да се каже, че започнах годината страхотно от страна на четене. Реално, прочетох 9 книги, но три от тях са взети от библиотеката и, разбира се, върнати. Исках да ги снимам, но забравих (типично за мен). Та първо за книгите на снимката, после ще те върна и към тези то библиотеката.
 1.Where Rainbows End на Cecelia Ahern 
Всъщност първо гледах филма, и ако не беше той, то нямаше да разбера доста неща от книгата. Всъщност книгата е написана под формата на писма, чатове и имейли, което я прави супер лека за четене и разбиране.
Да, книгата ми хареса, но на всеки сто страници се повтаряше едно и също, което стана банално накрая. Не очаквах да ми хареса толкова обаче. 3/5 звезди

2.Туп! на Тери Пратчет 
Обичам Тери Пратчет, ако още не знаеш. Още повече обичам Сам Ваймс и градската стража. Всяка книга на Пратчет е страхотна по свой собствен начин, така че няма да коментирам тази, иначе много ще се разговоря (реално - разпиша). 5/5 звезди, ако можеше повече - щях повече да дам.

3. Asleep на Banana Yoshimoto 
Всъщност...очаквах повече от тази книга. Миш много ми хвалеше Банана, но на мен не ми хареса доста. Не че стилът на писане не беше хубав - давам му пет звезди, но онези две, които липсват, са заради историите. Сюжетът и на трите истории, които са в книгата, не ми бе приятен и нещо, което бих оценила с пет звезди. Въпреки това, книгата наистина си струва да се прочете - препоръчвам! :)

4.Добри Поличби на Тери Пратчет и Нийл Гейман
И...ето още един провал за мен. Влача тази книга от лятото и в края на януари реших да я оставя непрочетена. Не беше нещо интересно, но явно пропуснах последните 60 страници, когато ставаше цялата работа.
Стилът на писане ме дразнеше и действията се развиваха мнооооого бааааааавно. Мислех си, че ще харесам частите на Геймън, но не. Очаквах повече; 2/5 звезди

5.Медната Ръкавица на Холи Блек и Касандра Клеър
Не мога да опиша колко много обичам тази книга. Обичам Холи Блек и Кас Клеър, а когато те направят обща книга (дори и за деца да е), та то това е нещо божествено.
Книгата е супер интересна, за мен започна малко бавно и тъпо, но после става наистина приятна и впускаща в приключения. Препоръчвам с две вдигнати ръце и два вдигнати крака. 5/5 звезди.

6.Синдер на Мариса Мейър
Имах един пост с книги, които сигурно няма да прочета и тази беше една от тях. Причината за прочитането на Синдер, е защото ми я подариха за Коледа и яз трябваше да се държа добре. Книгата беше нещо ужасно за мен, главната героиня ме дразнеше и всъщност продължавах книгата заради Принц Каи и заради нападките в книгата. През последните 100 страници книгата наистина започна да ме дразни и четях ред през ред, а накрая наистина я захвърлих.
Не знам как толкова много хора я харесват, но за мен не е мой стил. 2/5 звезди.

Сега към книгите от библиотеката. Искам само да подчертая, че не обичам да взимам книги от библиотеката и рядко се случва.

7.Помощ, забремених жена си! на Рей Клуун 
Исках нещо смешно, вместо това получих нещо трагично. Имах чувството, че книгата всъщност е защо трябва да се надяваме да нямаме дъщеря. Останах разочарована. Не препоръчвам; 2/5 звезди

8. Африканеца на Жан-Мари Льо Клезио
Книгата не ми направи такова голямо впечатление, за това съм дала 3/5 звезди. В нея са включени и снимки от автора от времето му в Африка.
Всъщност книгата проследява живота на Жан-Мари в Африка, /с/ и човекът под прозвището "Африканеца" е баща му. Струва си да се прочете.

9. Да Пробудиш Драконче на  Николай Теллалов
Предупредиха ме, че книгата е много зле, но аз исках да я прочета заради "Дракончето". И да, книгата наистина е доста ужасна, въпреки че доста хора я харесват. Беше пълна с безсмислени неща и глупави драми, стила на писане беше като за един доста неграмотен българин. Нищо интересно не е, само дето имаше едни 20-30 страници, които бяха по-интересни. 1/5 звезди.

Вчера си купих три книги и през уикенда бях при баба, затова сега имам няколко книги, които да ти покажа в този супер малък book haul.

 От много време искам да прочета нещо на Георги Господинов и мисля, че това е супер книжка като за старт. 
 Като я видях в Хеликон веднага я взех. По-хубавото е, че продавачът ме попита дали съм гледала филма и ми стана супер приятно, че говоря с такъв човек като него. 
 ???просто така я взех
 Книга на руски, аз не знам руски, но някой ден...
И ето още книги от баба

това беше от мен за сега
окей
байй