вторник, 3 ноември 2015 г.

рант за Всички Наши Места

Започнах да пиша reuinion-a Юни-Октомври и много започнах да се вдълбочавам в нещата за тази книга. Затова ще си излея всичко в този рант за книгата на Дженифър Нивън. Но накрая ти сам си избираш дали да я харесваш или не.

Не съм сигурна дали я прочетох Септември или Октомври, ноооо не очаквах такъв сюжет и такъв край. Сърцето ми още заздравява от тази книга. Но книгата беше пълна с клишета лайк разведени родители, родители, които очакват много, "забранена любов" итн. Заради тези клишета ми беше много трудно да преценя дали книгата ми е в лов или в хейт пайла. Също така много бавно се развиваха действията и повечето глави минаваха във мислене и мислене и мислене и дийп шит. Но пък героите бяха много добре описващи "проблемен тийнейджър" и това какво да си в тази възраст. Все още не знам дали мразя книгата или я обичам, но сега като гледам съм и дала 4/5. Много мразя как казват, че книгата е била смес между Вината в Нашите Звезди и Елинор и Парк, а ако не съм споменавала вече, много мразя тези две книги и просто казването, че е смес между тях е израз на неточност и тотален дисреспект към автора, която вместо да се съсредоточила върху любовни истории, се е опитала да насочи вниманието на всички към това колко опасни и сериозни могат да са психическите заболявания.

Да, Теодор не е единственият герой, който има проблеми, но това няма да споделям. Вайълет пък е похитена от идеята, че заради нея сестра и е загинала и не си дава мир. (хей, още едно клише)

Добре, тук ще изредя всичките клишета, защото вече ми дойде до горе.
1. Родителите на Теодор са разведени и майка му не му обръща много внимание, защото тя си знае, че той винаги се е оправял и винаги е бил добре. Също така живее заедно с двете си сестри.
2. Баща му е женен повторно и има син, който обича и залива с подаръци. Тео е завистлив за това, защото е имал не-толкова-щастливо детство, заради баща му и демоните му офк.
3. Вайълет не може да си даде мир след смъртта на сестра си, която е била като пример за подражание и винаги е обичала ама с цялото си сърце.
4. След като Тео и Вайълет не се връщат една нощ, защото са я прекарали под звездите (разбира се, не са искали, заспали са даже и без идея за това), родителите на Вай губят цялото си доверие към Финч.
5. Обикаляне наоколо, понякога безцелно, понякога със цел. Наистина ми писва от това всеки да пътува и да изживява неща и глупости. муув он!
6. "Доброто момиче, щастливо и ярко като Слънцето и лошото момче, което се облича в черно и има свои собствени любими автора и е много дийп"
Мога и да изредя още, но не се сещам.

Но също така да погледнем към хубавите неща но които ни учи книгата:
1. Да не си стоиш на задника вкъщи и да не правиш нищо. Вай, може да се каже, че черпи енергия и идеи от местата които посещава. (но това с пътуването пак си го броя за клише, джон грийн)
2. Да се грижиш за себе си и да се отделяш от хора, които ти влияят негативно, не е егоизъм.
3. Дори и най-нормалният и безобиден човек, този който няма признаци за психични отклонявания, може да се окаже един от засегнатите. Наистина, няма никой, който да си е добре, винаги ще има нещо, което ще ти човърка и ако не вземеш мерки, може да стане и по-зле.
4. Понякога трябва да се мъчиш до край, за да разбереш каква ти е силата.
5. Общуването с хора е един много лесен начин да забравиш всичко и да се отпуснеш.
Всъщност, цялата книга е едно нещо на което се опитва да ни научи авторката: това, че някой живее, не означава, че е жив.

Затова мои мили малки ангелчета, радвайте се на живота, яжте като хората, спете редовно, не се стресирайте твърде много и не мислете много по нещо. Стей сейф <3

окей
това за сега
бай
<3

Няма коментари:

Публикуване на коментар