понеделник, 29 юни 2015 г.

Book Shuffle Yag

Добре, добри признавам ситова ще си стане любимия йаг. А всъщност какво представлява/ пускаш плейлист на  Shuffle и за всяка рандом песен избираш книга. Също така има спойлъри, така че внимавай//

Happy Go Sucky Fucky  на  Die Antwoord + Дивергенти на Вероника Рот 



Who are you to tell me
What I can and can't do?


Не сериозно не си бях представяла, че това ще бъде първата песен. Така от текста сякаш Трис си излива гнева. Нали тя е дивергент, ще си прави каквото си иска.
Happy на Marina and The Diamonds + Нация на Тери Пратчет



And all the sadness inside me
Melted away like I was free


Не съм говорила за тази книга, но главният герой: Мау е съкрушен от това, че когато се връща на родния си остров, всички са мъртви. Тази песен просто много ми напомня за него, защото накрая на книгата може да се каже, че той е щастлив.
Louder на Neon Jungle + Слушай на Сара Десен

I don’t wanna listen, just wanna feel it
Feel it louder, louder


Окей, явно намерих най-добрата книга за песента.
Saturday Night на Natalia Kills + Елинор и Парк на Рейнбоу Рауел
Momma you’re beautiful tonight,
Movie star hair and that black eye,
I can’t even notice it when you smile so hard through a heart felt lie

Песента не е за цялата книга, но някак си описва връзката на майка и и баща и. Също така в края на книгата тя бяга, а в песента се пее как Наталия ще успее в живота без родителите си.
The Factory Gates на  Kaiser Chiefs + Чисти на Джулияна Багът
They tell you day after day
To make your way through the factory gates
'Til they can't break your will anymore
You are contractually tied to death's door

Всъщност избрах книгата заради Партридж и живота в купола. (дат експлейнинг)
Silent Partner на La Roux + Домът на Хадес на Рик Риърдън
I've been living in the light of the shadows
Why won't you let me leave?
And I've been trying to find my way to the shallows
But the water's just too deep
Always something inside of me keeps dragging me down
I'm going deep below the undertow
And it won't let go
All I need is
Silence

Текста много ми напомня на положението в което са Нико, Пърси и Анабет.
Up 2 U на WALK THE MOON + Възпламеняване на Сюзан Колинс 
It's hard enough just making money
It's hard enough just trying to feel alive
Meanwhile our fever is running
and the kings bow down to the dollar sign
(change)

Well don't ask me, don't ask me to change
(change)
It's Up 2 U

Трябва ли да обяснявам?
Dark Skies на Nero +  Предимствата да Бъдеш Аутсайдер на Стивън Чбовски
Dark skies and heavy rain
Bright lights and cocaine

Всъщност не знам защо когато дойде тази песен се сетих за Предимствата да Бъдеш Аутсайдер. Просто така си дойде.
Until it Breaks на Linkin Park + 7 хайдути и 1 магаре на Бранислав Нушич
Give me the strength of the rising Sun
Give me the truth of the words unsung
And when the last bells ring, the poor men sing
"Bring me to kingdom come"

Момчетата искат да станат хайдути и да се прочуят, припева мнооого ми напомня за това.
Freedom на Nicki Minaj + Реквием на Лорън Оливър
I feel free
I feel freedom
Why they mad?
You should see them
Burn a L
'Cause it's crazy in here
Crazy in here
Crazy in here

Не сериозно, на края на книгата всеки се чувстваше свободен.
Yellow Light на Of Monsters And Men + Битката за Лабиринта на Рик Риърдан
I'm looking for a place to start,
But everything feels so different now.
Just grab a hold of my hand,
I will lead you through this wonderland.
Water up to my knees,
But sharks are swimming in the sea.
Just follow my yellow light
And ignore all those big warning signs.

Somewhere deep in the dark
A howling beast hears us talk.
I dare you to close your eyes
And see all the colors in disguise.
Running into the night,
The earth is shaking and I see a light.
The light is blinding my eyes
As the soft walls eat us alive.

Частта с лабиринта^
Pity Party на Melanie Martinez + Ние, лъжците на Е. Локхарт
Tell me why the hell no one is here
Tell me what to do to make it all feel better

Просто...да.

Окей всъщност не очаквах такива песни, даже малко откачих на Dark Skies. Иииии това беше.
окей
бай

петък, 26 юни 2015 г.

'''Гръцките Богове на Пърси Джаксън

Добре, добре признавам си прочетох книгата за един ден. А в прочее тя е 400 страници. Но просто четенето и е толкова увлекателно сякаш се носиш по река...Дунав? Янтра? Карай надявам се, че схвана намека ми.
Книгата е забавна. Не е като предишните книги на Рик Риърдън. Тук пада голям смях. Наистина се смях много... една от причините да си вземеш книгата (дори и да не си чел предишните поредици..тук не става много дума за приключенията на Пърси и приятели). Общо взето виждаш боговете в нова светлина, в поредиците те са строги, сериозни и държат на правилата. Тук те са спонтанни, флиртаджии и избиват наред (за което Пърси често предупреждава да не правим тези неща в къщи). А също не трябва да взимаш пример от тях, те се женят и после свалят смъртни. А смъртните жени си умират в мъки, докато носят децата им.
Така добре де увлякох се! В книгата действията се развиваха в миналото, по времената на Древна Гърция, но това не пречеше да присъстват технологии и личности от нашите времена. И това честно поражда по-голям смях. Има и много епични бебета. Най-хубавото беше, че всичко става от гледна точка на Пърси, което означава, че трябва да се подготвиш за сарказмите и шегичките му.
Но всичките тези неща, които изброих по-горе не означава, че боговете не се държат надменно. Бих дала мноого примери, но по-скоро ти сам да си ги прочетеш.
И така книгата е супер забавна и свежа, сякаш онзи бог на свежите неща от рекламата на онези бонбони я е написал, а не Пърси (или Рик). Също така явно само аз харесах българската корица по-вече от английската (американската?). Имам предвид йааас Зевс, само така (или поне трябва да е Зевс).
окей
бай
и за истинските ценители (като мен), които искат да видят колко е дебела книгата ако я нямат
и всъщност доста я огънах, но това е друг проблем

сряда, 24 юни 2015 г.

'''Писма до Мъртвите с Любов

Скъпи Франсис Скот Фицджералд

Наскоро прочетох една книга, в която главната героиня получава домашно по английски- да напише писмо до мъртъв човек. Тя избира Кърт Кобейн, защото починалата и наскоро сестра, Мей, е била голяма негова фенка. Странно как един човек може да се привърже към свой роднина, така както Лоръл се е привързала към Мей. Всеки ден взима нейните дрехи за училище (и ги връща!) и не минава писмо в което да не споменава как нещо я е подсетило за сестра и. Скоро Лоръл започва да пише още писма до Кърт а и други личности се включват. Трудно си намира приятелки в гимназията, но когато си намира те я запознават с други техни приятели. Те я запознават с други музиканти като Слаш (който не е мъртъв). Тя пише на Ривър Финикс със който се е запознала още в ранното си детство, заедно със сестра си. Пише на Ейми Уайнхаус, защото сестра и и напявала нейни песни. Пише на хора, чийто детства и семейства са били като нейното- твърде бързо порастване и разбито семейство. Влюбва се в едно момче Скай, който носи кожено яке и (явно) обича да се целува. Той  е потаен и никой не  знае защо се е преместил в това училище. Няма баща, а майка му говори на цветята в двора. Самото семейство на Лоръл се състои от баща и и леля и Ейми. Майка и е в Калифорния по необясними причини и с баща и са разведени. Една седмица е у баща си, друга у леля си. Леля и е много (даже твърде) вярваща а баща и слуша и гледа бейзболни мачове. 
Приятелката и Натали си носи косата на две плитки. Тя си рисува по ръцете. Хана е червенокоса и обикновено не остава без гадже, понякога даже има по две наведнъж. Тристан и Кристен са двойка. И двамата завършват дванайсти клас. 
Та пиша ти за да ти кажа, че дори и толкова депресираща, книгата беше страхотна. Никога не съм чела, как един герой може изведнъж да се осъзнае и да си каже всичко. Сега, когато е на петнайсет разбира, че някои нещо, които сестра и е правила (а и самата Лоръл) са били грешни. Беше и трудно да си каже тези неща, беше и трудно да каже как сестра и е умряла, беше и трудно да спре да се държи като сестра си. 
Всъщност стилът на писането не беше като твоят. Времената са трудни в Гетсби. Но някак си копнението на Лоръл по Скай ми напомни за копнението на Гетсби по Дейзи. 
И всъщност ако не беше книгата никога не бих знаела за Ривър Финикс, уоу та той бил красавец. Жалко, че е мъртъв. Сега всъщност ми се иска да изслушам Back to Black. И сега явно това отивам да правя.

Твоя
Виктен

ПС Надявам се да прочетеш книгата в рая или там където си