събота, 4 април 2015 г.

Книга завърнала се в къщи

Знаеш онова чувство което те чопли отвътре когато дадеш на свой приятел или близък твоя книга. И после чакаш понякога с месеци тя да се върне и ти започваш с притеснения за книгата "ама дали няма да е скъсана", "ами ако е разлято нещо на нея" , "ами ако е изгубена" и т.н.

И тогава идва момента в който книгата ти се завръща в къщи така както си я дал. Сякаш човека не я е чел (което си е истинско щастие).

Давала съм много малко книги защото съучениците ми не четат. Давала съм цялата поредица Дивергенти (+Фор) на една моя приятелка която живее до блока да мен и сме в един клас. Още като видя книгите в книжарницата (въпреки на английски) тя ме попита дали имам поредицата и може ли да я прочете--и въпреки, че книгите стоят при нея до 2 месеца тя ми ги връща така както съм ги дала. Дадох Нещата на които не ни учат в училище на друга съученичка и на баба, дадох 13 причини защо на друго момиче от моя клас тя я прочете, но ми я върна казвайки, че нищо не разбрала от книгата. 
*щастие*

Давала съм и други книги, и те всички се връщат непокътнати.

А радостта от това да видиш книгата отново на рафта си? Не е ли приятно като ти върнат книгата и тя отива там където си е била или на друго място защото предишното вече е заето...? Слагаш си я и си я гледаш, радваш и се. Взимаш я и я разлистваш, отново я помирисваш и се усмихваш, препрочиташ любими моменти, гущкаш я и отново я оставяш там.

Тръгнах да пиша това защото снощи ходих у баба и тя най накрая ми върна Крадецът на книги, която сигурно стоя при нея за повече от половин година *рев*. Баба цени книгите и винаги ги връща така както съм ги дала гадното е, че ги чете много бавно. Прочетох Крадецът на книги за по-малко от седмица а тя- поЛОВИН ГОДИНА. 

к

Поне книгата пак си е у мен ♥

бай 

пс/ и нещо за настроение just listen and don't ask

Няма коментари:

Публикуване на коментар